Помня като бях мъничка може би 6-7 годишна баща ми се напи и почна да ме обвинява пред баба и дядо (родителите на майка) как като съм се родила съм му съсипала живота. Била съм непланирано дете знам го. Ама що за **** трябва да си, за да го изречеш?
Баба ми го насмете тогава, той даже не посмя да се извини. Помня, че много плаках тогава.
Това е типичен пример за токсичен родител, баба ти го е насмела, но какво от това, ти си чула всичко това, а не е трябвало въобще да го чуеш и баба ти е трябвало още в началото на този разговор да те изведе от ситуацията. И аз имам подобни истории, но с годините осъзнах, че баба ми е част от "играта", а не поддръжник и спасител, щом е позволявала да присъствам, чувам такива неща, да плача и да не мога с детската си психика да ги преработя и осъзная.