Много болна тема. Имам приятелка, много близка, омъжена в чужбина с две деца. Само като наближи времето на зимната и лятната ваканция на децата и ми се изправя косата. Кацат тук и остават с дни вкъщи, като вече не се и пита предварително, направо се подразбира. Окупира се целият апартамент, последният път за седмица и то в най-натовареното ни работно време от годината. Миналата зима едно от децата контузи сериозно домашният ни любимец от несъобразителност, оправи се, но дума не продумаха да поемат част от разходите за прегледите или лечението, да не говорим ние какво изживяхме. Аз съм си виновна, че не мога да си обърна езика и да прекратя тази практика, но поне ви се оплаках. А юли наближава вече…
- Публикувана: 8 май 2024, 18:16 ч.
- Последно мнение: 20 май 2024, 15:14 ч.
Гости с пренощуване
Това нещо пък абсурд да го изтърпя!
Директно отсега й пиши (ако не можеш да го кажеш директно по телефона), че съжаляваш, но тази година няма да можеш да им бъдеш домакин по ред причини, които са лични и предпочиташ да не навлизаш в обяснения за тях. Съвсем сериозно. Това е някакво безумие.
Много болна тема. Имам приятелка, много близка, омъжена в чужбина с две деца. Само като наближи времето на зимната и лятната ваканция на децата и ми се изправя косата. Кацат тук и остават с дни вкъщи, като вече не се и пита предварително, направо се подразбира. Окупира се целият апартамент, последният път за седмица и то в най-натовареното ни работно време от годината. Миналата зима едно от децата контузи сериозно домашният ни любимец от несъобразителност, оправи се, но дума не продумаха да поемат част от разходите за прегледите или лечението, да не говорим ние какво изживяхме. Аз съм си виновна, че не мога да си обърна езика и да прекратя тази практика, но поне ви се оплаках. А юли наближава вече…
Защо търпиш всичко това? Всъщност това приятелство ли е? Каква е причината да те е страх да кажеш, че не могат да останат у вас, не става въпрос въобще за разваляне на отношенията. Човек работещ в чужбина хотела не е проблем от финансова гледна точка.
Много болна тема. Имам приятелка, много близка, омъжена в чужбина с две деца. Само като наближи времето на зимната и лятната ваканция на децата и ми се изправя косата. Кацат тук и остават с дни вкъщи, като вече не се и пита предварително, направо се подразбира. Окупира се целият апартамент, последният път за седмица и то в най-натовареното ни работно време от годината. Миналата зима едно от децата контузи сериозно домашният ни любимец от несъобразителност, оправи се, но дума не продумаха да поемат част от разходите за прегледите или лечението, да не говорим ние какво изживяхме. Аз съм си виновна, че не мога да си обърна езика и да прекратя тази практика, но поне ви се оплаках. А юли наближава вече…
Защо търпиш всичко това? Всъщност това приятелство ли е? Каква е причината да те е страх да кажеш, че не могат да останат у вас, не става въпрос въобще за разваляне на отношенията. Човек работещ в чужбина хотела не е проблем от финансова гледна точка.
Много болна тема. Имам приятелка, много близка, омъжена в чужбина с две деца. Само като наближи времето на зимната и лятната ваканция на децата и ми се изправя косата. Кацат тук и остават с дни вкъщи, като вече не се и пита предварително, направо се подразбира. Окупира се целият апартамент, последният път за седмица и то в най-натовареното ни работно време от годината. Миналата зима едно от децата контузи сериозно домашният ни любимец от несъобразителност, оправи се, но дума не продумаха да поемат част от разходите за прегледите или лечението, да не говорим ние какво изживяхме. Аз съм си виновна, че не мога да си обърна езика и да прекратя тази практика, но поне ви се оплаках. А юли наближава вече…
Защо търпиш всичко това? Всъщност това приятелство ли е? Каква е причината да те е страх да кажеш, че не могат да останат у вас, не става въпрос въобще за разваляне на отношенията. Човек работещ в чужбина хотела не е проблем от финансова гледна точка.
Разбирам те, но радко е някой с теб като приятел за цял живот, нормално е хора да влизат и излизат от живота ти, на твое място бих търсила баланс, казвайки честно как се чувствам, защото ти може да не го казваш, но се усеща и приятелството ви наистина ще се загуби.
petia_vj, това не е приятел, а човек който те използва. Никога, ама никога нормален човек, какво остава за приятел, не би ти го причинил.
Много болна тема. Имам приятелка, много близка, омъжена в чужбина с две деца. Само като наближи времето на зимната и лятната ваканция на децата и ми се изправя косата. Кацат тук и остават с дни вкъщи, като вече не се и пита предварително, направо се подразбира. Окупира се целият апартамент, последният път за седмица и то в най-натовареното ни работно време от годината. Миналата зима едно от децата контузи сериозно домашният ни любимец от несъобразителност, оправи се, но дума не продумаха да поемат част от разходите за прегледите или лечението, да не говорим ние какво изживяхме. Аз съм си виновна, че не мога да си обърна езика и да прекратя тази практика, но поне ви се оплаках. А юли наближава вече…
Защо търпиш всичко това? Всъщност това приятелство ли е? Каква е причината да те е страх да кажеш, че не могат да останат у вас, не става въпрос въобще за разваляне на отношенията. Човек работещ в чужбина хотела не е проблем от финансова гледна точка.
Защото не желая да я изгубя като приятелка, а това ще се случи неминуемо според мен. По стечение на обстоятелствата загубих доста приятели през годините и искам да съхраня това приятелство и съответно стискам зъби два пъти в годината. Иначе сме ок, но само да не ми е в къщата, или поне да се съкрати периодът до ден-два. Любимецът е стриктно прибиран в стаята на синът ми докато са тук, за да няма повече инциденти.
На твое място бих писала веднага на приятелката да й кажа, че тази година ние ще им гостуваме с децата за лятната ваканция и, че вече сме си купили билети. Просто да й видя реакцията...
Спомних си как баба ми разказваше за гостите у дома. Как постоянно са идвали роднини от всички краища на страната на гости, понякога и непознати техни приятели са си мъкнели 
. Някак си тогава беше обичайно дори задължително да ходиш на гости у роднините, цялото семейство да се изтърсите у тях за няколко дни. И се е започвало едно велико готвене, разпъване на дивани, пране на чаршафи, посуди, абе лудница си е било. С годините всичко това отшумя.
Аз, например, не обичам да оставам на гости у някого. Само като си помисля и ми призлява. Да трябва да се съобразяваш с някого, какво ще вечеряте, кога ще си лягате, все пак сте на гости. Просто не мога, падам си интроверт.
Не искам и у нас да се мотаят. Все пак работим, не мога да оставя някого така у дома ни без ние да сме там, просто не мога. И това да мисля какво да ги гощавам всяка вечер, да променям режима си, приоритетите си, някак си не ми е удобно в днешно време.
И все пак ако на някои много близки им се налага да останат спешно поради важна и спешна причина, бих помогнала. Но ей така за гостито, не, мерси.
. Някак си тогава беше обичайно дори задължително да ходиш на гости у роднините, цялото семейство да се изтърсите у тях за няколко дни. И се е започвало едно велико готвене, разпъване на дивани, пране на чаршафи, посуди, абе лудница си е било. С годините всичко това отшумя.Аз, например, не обичам да оставам на гости у някого. Само като си помисля и ми призлява. Да трябва да се съобразяваш с някого, какво ще вечеряте, кога ще си лягате, все пак сте на гости. Просто не мога, падам си интроверт.
Не искам и у нас да се мотаят. Все пак работим, не мога да оставя някого така у дома ни без ние да сме там, просто не мога. И това да мисля какво да ги гощавам всяка вечер, да променям режима си, приоритетите си, някак си не ми е удобно в днешно време.
И все пак ако на някои много близки им се налага да останат спешно поради важна и спешна причина, бих помогнала. Но ей така за гостито, не, мерси.
Искам да попитам тези, дето обичат да посрещат гости, как се справят с изхранването? Навън ли се яде, поръчвате ли, готвите ли? Аз не обичам да готвя и да си губя времето за нас си, какво остава и за още хора. Нещо като на Нова година, ама повече дни.. готвене, ядене за 5 минути и после яко чистене.
Пък и разходите по изхранване на гостите не са за пренебрегване...
Искам да попитам тези, дето обичат да посрещат гости, как се справят с изхранването? Навън ли се яде, поръчвате ли, готвите ли? Аз не обичам да готвя и да си губя времето за нас си, какво остава и за още хора. Нещо като на Нова година, ама повече дни.. готвене, ядене за 5 минути и после яко чистене.
Ами ние излизахме почти всяка вечер. Понеже все е лято, знаеш на плажа е по-вкусно на някое заведение
Обикновено като дойдат, пазаруваме, че те са с деца, аз тогава без и хич не са ме занимавали да ги мисля. Един пазар на Метро и сме готови.