Гости с пренощуване

И аз имам проблем с дългите гостувания. Натоварват ме. Нямам проблем за двен два. Приютявали са ме кризисно и съм приютявала кризисно, докато си намери квартира някой. Посрещала съм гости с преспиване, но дълги посещения не  понасям и не желая.

Имам приятелка испанка. Много искаше да разгледа България като плана и бе да остане тук по дълго и да спи у нас.  Аз нямам проблем някой да преспи у нас за ден, два, но повече ми идва в повече Живеем в малко пространство. Към онзи момент бях с две годишно дете и ходех на работа.
И и казах така. Виж какво, аз повече от седем дена няма да мога да ти отделя. Също така си добре дошла първата нощ у дома, а за останалите дни ще ти намеря хотел. И наистина намерих евтин, приличен хотел.  Тя го прие добре. Уговори се с друга нейна приятелка от България, бивша колежка, която е от Пловдив. Та една седмица с мен, една с нея.  С мен обикаля по моя край, с нея нейния.

Да, разкарвахме я до забележителности тук и в близки градове и местности, но вечер си се прибираше всеки да си спи в леглото.
Мисля, че това ни съхрани приятелството.

Приятелка дойде с мъжа си от Франция. Спаха в нас, но само два дни. После на хотел на морето. Просто повече не мога.

Гостувала съм у приятели, но за ден-два. Максимум 3. На някой места определено съм се чувствала като натрапница. Особено у роднини. Не съм се усетила, че са ни поканили от кумова срама. Ама после е напрегнато и се усеща. И се опетняват отношенията.

Сега, когато сме семейство дори и за една нощувка запазвам хотел. Да, канят ни, но така е много по спокойно за всички. За 100 лв на вечер не си развалям комфорта.  А и аз самата съм интроверт. Имам нужда да помълча, да презаредя, да остана сама.

Не мога да си представя какво му е на някой, който живее на атрактивно място примерно във Варна или в някоя чужбина където всички роднини и приятели искат да гостуват, за да не плащат хотел, а те  не обичат къщата им да е Аврамов дом.

Добре е, човек да умее да поставя граници. Вежливо, но твърдо. Възхищавам се на хората, които го могат.

На мен ми е приятно да посрещам гости, повече от ден-два не се е случвало. Винаги бих предпочела хотел когато сме някъде, стига да има изобщо вариант. Примерно в града на кумовете ни хотел просто няма, и да искаш няма как да стане. С тях си гостуваме с нощувка почти винаги, но сме си свои хора.
И далечни роднини са ми гостували като идват в София, приятно ми е, но аз да търся вариант да спя при трети братовчед, никога няма да ми мине през ума.

Всичко зависи от и гостите, и от домакините. Някъде е приятно и самата обстановка предразполага.

Нито обичам да спя в чужди хора, нито да посрещам гости у нас. Не мога да си представя сутрин да стана и някой да се размотава из къщата ми. Отделно да ми ползва баня, тоалетна...! До сега у нас не е спал никой външен човек освен майка ми и за една вечер съученик на дъщеря ми, защото имаше трагичен инцидент в неговото семейство и го взехме да не е там.
Като по млади имахме едни досадници от Сф, които искаха да идват на море и да спят в нас. Веднъж дойдоха за седмица, от тогава направих всичко възможно повече да не дружим с тях.

Аз пък не мога да разбера как ще звънна на някой да го уведомя, че ще дойда у тях да спя, без да питам може ли. Не ми допада подмолното питане в стил: Какво ще правиш другата събота и неделя и ако кажа нищо, следва ще дойдем...., този помолен начин на вменяване на ангажименти на някой много ме дразни. Или САМО ще дойдем, да само. Някак си, си длъжен да приемеш някой, да се съобразяваш и стрес как обясниш, че някой не може да се самопоканва и да се занимяваш с някого, защото  така трябва и естествено ставаш лош.

Моля ти се.. една позната, възрастна жена живее в едностаен апартамент. Нейни роднини от друг град постоянно искт да идват "на Варна". Даже едини 25 годишен племенник от 10 коляно имаше мерак да идва да спи за 10 дена в тях. Жената се беше хванала в чудо как да откаже. Защото живее буквално в 40 квадрата, кухня, диван и секция. И като питала къде ще спи този "младеж", й казали, че той ще спи сам в апартамента, а жената да отиде на гости на сина си в неговия апартамент, че имало място. Падна ми ченето, казвам ви. И говорим за 25 годишен мъж, дето работи и ходи в Дубай на почивки, но е голям зор да спи с дъртата си леля или да я изгони от дома й, че да спести от хотел/ квартира..

Аз мисля, че предишната тема, която вдъхнови авторката за тази, е свързана повече с роднини, които са нагли и се самонастаняват. Аз примерно у майка си не преспивам, ама сме в един град и нямаме нужда. У свекърва ми спя и там винаги се чувстваме добре дошли, макар и да не оставаме често.

Обаче явно има и нагли хора, Сефора, които се самопоканват. И аз не го разбирам. Като сме в град, в който имаме познати, просто им пишем/звъним за кафе, вечеря. Не се натрапваме у тях. Аз винаги се радвам като някой приятел дойде в София, дори да е за 1 час, идвали са и до работа да пием кафе за 20 минути и после си отиват. За мен е приятно, аз не се натоварвам. Но и честно казано не съм имала случай някой да се самопокани у нас за седмица. В София живея, не съм на някакво морско или чужбинско апетитно място.

Е тези дето живеят на морето наистина са за ожалване как някой все иска да се натресе за безплатна почивка. Липса на елементарно възпитание и съобразителност.


Иначе при мен е не само гости, да им търся работа, вече казвам, изкарваш В1 ниво и тогава ще говорим, редовно някой ми иска адресна регистрация и това отказвам.

Навремето като искат да се срещнат приятели, ходеха или у едните, или у другите. Правеха се софри у дома.
Сега рядко се случва това, повечето приятелски срещи са по заведения.
Ами, същото е и с пренощуването. Било е задължително гостуване в дома, вече не е.
У нас нощуват само децата ни, когато дойдат в България. За останалите има много варианти, airbnb, какво ли не. От години не са ни питали други хора за пренощуване у нас. Темерути ли сме?

Ели, тва наистина е мега тъпо. Чак пък да определят жената къде ще отиде, щото едиси кой искал на Варна.
С предишния ми приятел, цяло лято посрещахме негови роднини от Пловдив, но тогава бяхме в къща, място колкото искаш и бяха много готини хора. То на нас време не ни оставаше да ходим до Пловдив. Но наистина по морето е така.

Скандално нагло е, да.. да се разпореждаш с чужд имот. Тя жената събра сили да откаже, но напъните не секват и до ден днешен. Оплаква ми се от време на време, последно идеята била да си носят надуваеми дюшеци

Обичам да имам гости. При нас обикновено остават за по една нощувка през уикенда, така че не е проблем. Гостите и рибата след третия ден се вмирисвали
На гости с преспиване ходим най-вече при голямата дъщеря в чужбина, но само с покана.
Имаме приятели по морето, отсядали сме само при едни, които дават квартири и си плащаме точно защото със сигурност им е писнало от шмекери. Ако пък нямат свободни стаи, ни уреждат при други хора и всички сме доволни.

Да, по морето е така...свекърите имат къща на брега на морето, кой ли не се мъкнеше години наред да спи там. Горката свекърва. Накрая и аз престанах да ходя, защото се оказва, че все има някоя компания, на която трябва да слагам и после да мия чинии. А това с дюшеците е нищо, при нас в къщата един дойде с хладилник.... и комплект възглавници и юргани.

Много болна тема. Имам приятелка, много близка, омъжена в чужбина с две деца. Само като наближи времето на зимната и лятната ваканция на децата и ми се изправя косата. Кацат тук и остават с дни вкъщи, като вече не се и пита предварително, направо се подразбира. Окупира се целият апартамент, последният път за седмица и то в най-натовареното ни работно време от годината. Миналата зима едно от децата контузи сериозно домашният ни любимец от несъобразителност, оправи се, но дума не продумаха да поемат част от разходите за прегледите или лечението, да не говорим ние какво изживяхме. Аз съм си виновна, че не мога да си обърна езика и да прекратя тази практика, но поне ви се оплаках. А юли наближава вече…

Ако някой гост ми нарани домашния любимец и после дори не се извини и не поеме отговорност, няма начин да ми е приятел повече! Домашният любимец е част от семейството!