АПРИЛски бебета 2024 - тема 1

  • 6 300
  • 257
  •   3
Отговори
# 15
  • Мнения: 121
В болницата й го дадоха с пипетка, но тук у нас всички капки й ги давам в пластмасова лъжичка, а витамин Д слагам върху бибероната защото е само една капка и да не се губи.
Лицето не й го мажа с нищо. Мия само с вода. Още няма пъпки.
И един глупав въпрос... Когато правите мляко и сипвате 120 мл вода (втори месец), слагате лъжичките мляко и стават 130 мл. Изсипвате ли 10 от тях?

Последна редакция: сб, 11 май 2024, 05:54 от marina an

# 16
  • София
  • Мнения: 3 561
Аз я минавам от смесено хранене към изцяло АМ вече 2 дни. Няма проблеми с приемането на мляко, ама тя си беше на смесено. Отразява й се супер в случая, защото спря с преяждането, истериите и пускането на гърдата н на брой пъти и постоянното повръщане. Сега успявам да й регулирам храненето и нещата са в пъти по-добре. Дори през нощта избута едното хранене чак в 5ч днес и реално спа от 9:30 до 5 (на 44 дни е).

Има бебешко акне. Минавам й личицето с преварена вода, ама силно се съмнявам да се оправи така Grinning Чакам да й мине. Педиатърката я видя и каза, че е ок.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 733
Здрвейте,  аз съм от майската тема, но родих на 29.04, което прави бебето ми от априлските Wink виждам, че тук сте по-напред, затова ще питам Simple Smile
Нашата педиатърка не направи първо посещение вкъщи едно защото беше точно по празниците, второ, защото тя вече не правела.... 🤨 правих й снимки на документите и толкова Sad
Кога ви викнаха за първа консултация в кабинет?
Всички ли давате вит К след болницата?
От кога започнахте вит Д?
И моето бебе май заформя бебешко акне, но от предния ми опит със сина ми знам, че май каквото и да слагаш то само трябва да си мине.
И друго Simple Smile тези, които сте с по-големи дечица кога ги пуснахте на градина/училище Sad сега с тази епидемия от коклюш много ме е страх, но пък ми е адски трудно при все, че мм още е в бащинския отпуск Sad

# 18
  • Мнения: 671
При нас бебешкото акне отмина, беше по-засилено първите 2 седмици. Не съм го третирала с нищо.

Малкият е на изцедена кърма, като фризерът ми вече ще се пръсне, започвам да пропускам поне по едно цедене (от 7-8 на ден), тъй като просто няма къде да складирам, а изцеждам над порция на всяко цедене. Започнал е да избутва нощното хранене в 3, понякога е 4, понякога 5, но го чакам той да ме събуди. През деня не спазваме часове до минута, но гледам да не минаваме повече от 3 часа, като понякога огладнява и на 2, 2 и половина.

Въпреки че е на кърма от шише, на моменти е голям зор храненето, почва се едно давене, едно лигавене, мляко тече от устата, все едно е на гърда, направо в чудо се виждаме. Не е на всяко хранене, но не сме хванали някаква закономерност. Понякога връща след хранене, но пак не на всяко, не знам рефлукс ли е, какво е...

Коликите намаляха, но още ги има. Най-много се успокоява като легне по корем, почти веднага заспива. Слагаме го така само през деня и аз пак съм в тих ужас и непрекъснато го наблюдавам, но на него си му е удобно, мести си главата в двете посоки, вирнал дупето нагоре и си спи като пич. На 20ти ако всичко е наред сме на ваксина за коклюш и ще питам педиатърката до колко е окей да спи така, че онзи ден забравих.

Относно ваксината на месец и половина, тя ми каза, че все още не е нормативно уредено и тя дори да иска да му я постави, няма зелена светлина от ХЕИ. Надявам се до 20ти вече да няма ограничение и да може да сложи ваксината. Попитах я ние като родители дали да се ваксинираме и тя каза, че дори да ни каже да си поставим Boostrix, то в момента няма ваксини и да искаме не можем да се ваксинираме.

nikolaja, добре дошла при нас. Simple Smile Вит К дадоха на моя син на втория контролен преглед в болницата, където се роди. Вит Д давам от 21вия ден по една капка, като неонатоложката в Токуда даже ми каза, че юли и август мога да не давам. Личната не дойде вкъщи, тъй като беше в отпуск тогава, но все пак ни е второ дете и нямахме кой знае каква нужда от това посещение. Записах час за първа консултация няколко дни след като навърши месец и бяхме онзи ден. Записа го в пациентската си листа, занесох ѝ епикризите и на двама ни (тя е и мой ЛЛ), показах какви изследвания са му правени в болницата, измери го, прегледа го, обсъдихме по-ранната ваксина за коклюш и записах час за 20ти - надявам се за ваксина и за моя болничен. Каката не ходи на ясла, преди да родя я гледаше баба ѝ, за момента сме все още 4мата с баща ѝ вкъщи, но сигурно от другата седмица ММ ще се върне на работа, а каката на "бабин дом". Вчера бяхме от късметлиите и я приеха в детска градина, така че живи и здрави, ще тръгне от септември, когато прави и 3 години.

Малко дълго стана, но не мога да смогна да седна да пиша по-често.

Последна редакция: сб, 11 май 2024, 10:22 от Faerlina

# 19
  • Мнения: 371
Някоя от вас беше писала, че вече и е идвал цикъла - JayRay не съм сигурна ти ли беше? Нещо не намирам точен отговор в гугъл как да го различим от лохиите Rolling Eyes (човек никога не би казал, че съм раждала 2 пъти преди това)...
Та, усещам, но леко като дискомфорт, болки при цикъл и течението е яеко червено. Днес всъщност малкия става на 1 месец, та се чудя това дали може да е цикъла или ако има нещо др по специфично как да го различа?

# 20
  • Мнения: 92
Днес в Хиполенд 25% отстъпка на всичко🙂

# 21
  • София
  • Мнения: 3 561
Faerlina, честит прием за градина! Пускай тото! Grinning Миналата година като приеха малкия само където банкет не вдигнах (най-добрата градина в района и на 200м от блока ни 😀).

Педиатърката също не е идвала в нас. Каза, че след пандемията тази практика е отпаднала. Не виждах и смисъл да идва. Извика ни на 20 ден да запише малката, да види документите и да й оставя копия от предните болнични. Сега след празниците минахме консултация, мерене, теглене, гледа пак епикризи дали нещо трябва да прави, разбрахме се след 2 седмици на ваксина за коклюш. Няма да я изместваме по-рано, а ще е както си е на 2рия месец. Така и така още не слагат официално май, то при нас ще стане време да я слагаме както си е по принцип. Витамин Д още от 21ви ден давам по 1 капка. Иначе ние питахме и за нас за Бустерикс - каза ако успеете да я намерите (в момента мисия невъзможна), звъните ми и идвате да ви я сложа (на мен и ММ).

Малкият беше с бактерия иначе и тази седмица щеше да е на градина. Имат открити уроци, за които ще се готвят. Сега в понеделник ще е на линия.

Лейди, не съм била аз, но май скоро ще съм в този списък. Усещам напрежение в долната част на кръста и на няколко пъти имах болки в корема и всякакви настроения, та не бих се изненадала. Иначе предния път след лохиите (бяха около 45 дни) имаше затишие за около седмица, пак усещах това напрежение и така някъде 10тина дни след като спряха лохиите си тръгна нормален цикъл. Сега ми спряха тези дни пак около 40 ден, та не бих се изненадала скоро и цикъла да пръкне (особено с край на кърменето).

# 22
  • Мнения: 671
Като цяло местата в нашия район бяха много малко, в една единствена градина имаше открити 48 места (т.е. 2 групи) и там имаше най-голям шанс и с 15т. влезе без проблем, чак децата с 11т. са били на жребий за тази конкретна градина.

Относно лохиите, моите сякаш приключват, 40 дни са след 3 дни. С дъщеря ми беше същото, около 40 ден спряха и хоп на 50тия ден цикъл. И тогава, и сега "кърмя", надявах се тогава да задържи по-дълго без цикъл, за този път вече нямам надежди. Grinning

# 23
  • Мнения: 381
Честито за градината, това си е голям късмет!

Относно цикъла при мен все още го няма, 36 ден съм . Кърмя, но не вярвам да ме подмине. Предишният път дойде седмица след лохиите, нищо че кърмих.

Нашите кака и батко не сме ги спирали от училище. 7 клас са и няма как да пропускат сега училище.

Ние вчера бяхме на 1 ва консултация (35 дни). Младежът е качил 800 гр и дръпнал с 3 см. Дадоха му вит.К казаха да започнем вит.Д по 2 капки идните два месеца след това по една. Казаха да си запазим час за ортопед за следващия месец.
Забравих обаче да питам за болничен и сега другата седмица пак ще трябва да отида само за това.

# 24
  • Мнения: 33
Някоя от вас беше писала, че вече и е идвал цикъла - JayRay не съм сигурна ти ли беше? Нещо не намирам точен отговор в гугъл как да го различим от лохиите Rolling Eyes (човек никога не би казал, че съм раждала 2 пъти преди това)...
Та, усещам, но леко като дискомфорт, болки при цикъл и течението е яеко червено. Днес всъщност малкия става на 1 месец, та се чудя това дали може да е цикъла или ако има нещо др по специфично как да го различа?

На мен ми дойде вчера. 33ти ден след раждането. Нямах никакво течение 2-3 дни и вчера ми дойде. Кърмя и мислех, че ще се позабави. Бях забравила какво е 😁

# 25
  • Мнения: 7
Никога досега не съм писала, но съм изчела всеки ваш ред! На 28.04 по естествен път се роди моят първороден син Мартин - 3.660 кг., 51 см.
В момента се намирам в някаква дупка бих я нарекла, предполагам, че е нормално.
Като започнем, че изживях доста тежко раждането - изобщо не знаех какво ме очаква, след това доста тежък престой в болницата изкарахме - поради ремонт в нея ни местиха, беше страшен студ, сутрешен тоалет му правиха само веднъж за 4 дни "заради ремонт на тръбите", той с колики от огромните дупки на бебероните - излапваше всичко за 3-4 минути....отново нещо, за което не бях подготвена.
Липсата на кърма ме тормози и до днес - не цедя повече от 60 до 80 мл. на ден.
Изписаха ни на 1-ви май, на 2-ри таткоко излезе с ангина и вече седмица ходим с маски и не си целуваме детето.....не знам депресия ли е, какво е, но за толкова много неща ме е страх, а се чудя кога ще започна да се наслаждавам и да се отпусна. И знам, че най-важното е, че се прибрахме живи и здрави у дома, но е по-силно от мен и си поплаквам всеки ден по малко. Благодаря на всички ви, че споделяте опита си и помагате на такива като мен! Продължавам да следя всичко ❤️

# 26
  • Мнения: 371
Ооо Sunden, стана ми много мъчно за ситуацията в която се намираш Pensive
Започвайки да чета веднага си помислих - следродилна депресия! Продължавайки да чета си дадох сметка, че ти се е струпало доста и то за 1во раждане. Относно самото раждане, там не мога да коментирам, защото съм секцио, но какъвто и да е вида раждане няма как за 1вия път някой да е наистина подготвен. Много зависи лт нагласата и самовнушението за самото събитие. Поне според мен.
А относно всичко останало като чувства аз бих била по същия начин. И при нас имаше подобна ситуация вкъщи. Още от края на бременноста вкъщи моите мъже изкараха коклюш... Rolling Eyes
След това с раждането малкия беше вдигнал Т, вечерта преди изписването пък се оказа, пе Т е от стрептококи... батковците се доближаваха до малкия само с маски а толкова много го чакаха и нямаха търпение. Виждах очите им как греят с тъга, защото не можеха да го нагушкат, целуват и т.н. поради разбираеми причини. Още от прибирането с таткото реших е всички вкъщи да пием биозин малко от малко да повдигнем имунитета и да не сме толкова уязвими. И аз си поплаквах, неизбежно е. Много сме уязвими след раждането. Хормоните имам чувството, че още повече бушуват от по време на самата бременност. Таткото не пие ли АБ? На теб има ли ти нещо, защо и ти си с маска?
Относно кърмата, може би си имала очаквания и желание да го кърмиш дълго щом си разочарована. Написах някакви неща относно кърменето, но ги изтрих, мисля, че е хубаво всеки да си има лично негово си мнение по темата. Та, както ти самата си написала - живи и здрави сте! Бъдете все така! Честит да е Мартин и много безгрижие да има в неговото детство! Мисли, че всичко е преходно и минава. И това ще мине съвсем скоро, просто период.

# 27
  • Мнения: 7
Ооо Sunden, стана ми много мъчно за ситуацията в която се намираш Pensive
Започвайки да чета веднага си помислих - следродилна депресия! Продължавайки да чета си дадох сметка, че ти се е струпало доста и то за 1во раждане. Относно самото раждане, там не мога да коментирам, защото съм секцио, но какъвто и да е вида раждане няма как за 1вия път някой да е наистина подготвен. Много зависи лт нагласата и самовнушението за самото събитие. Поне според мен.
А относно всичко останало като чувства аз бих била по същия начин. И при нас имаше подобна ситуация вкъщи. Още от края на бременноста вкъщи моите мъже изкараха коклюш... Rolling Eyes
След това с раждането малкия беше вдигнал Т, вечерта преди изписването пък се оказа, пе Т е от стрептококи... батковците се доближаваха до малкия само с маски а толкова много го чакаха и нямаха търпение. Виждах очите им как греят с тъга, защото не можеха да го нагушкат, целуват и т.н. поради разбираеми причини. Още от прибирането с таткото реших е всички вкъщи да пием биозин малко от малко да повдигнем имунитета и да не сме толкова уязвими. И аз си поплаквах, неизбежно е. Много сме уязвими след раждането. Хормоните имам чувството, че още повече бушуват от по време на самата бременност. Таткото не пие ли АБ? На теб има ли ти нещо, защо и ти си с маска?
Относно кърмата, може би си имала очаквания и желание да го кърмиш дълго щом си разочарована. Написах някакви неща относно кърменето, но ги изтрих, мисля, че е хубаво всеки да си има лично негово си мнение по темата. Та, както ти самата си написала - живи и здрави сте! Бъдете все така! Честит да е Мартин и много безгрижие да има в неговото детство! Мисли, че всичко е преходно и минава. И това ще мине съвсем скоро, просто период.

Да, веднага му изписаха АБ, отдели се в другата стая и беше така докато не се попувства по-добре, за да дойде при нс и да стои в другия ъгъл на стаята и да ни гледа. А аз симптоми нямах, освен тези, които си внушавах, но понеже на 1-ви си спахме двамата и ме беше страх все пак да не пренеса нещо на малкия и затова.
И съчувствам за това, през което сме преминали вие - истински герои!!!

# 28
  • Мнения: 371
Ооо Sunden, стана ми много мъчно за ситуацията в която се намираш Pensive
Започвайки да чета веднага си помислих - следродилна депресия! Продължавайки да чета си дадох сметка, че ти се е струпало доста и то за 1во раждане. Относно самото раждане, там не мога да коментирам, защото съм секцио, но какъвто и да е вида раждане няма как за 1вия път някой да е наистина подготвен. Много зависи лт нагласата и самовнушението за самото събитие. Поне според мен.
А относно всичко останало като чувства аз бих била по същия начин. И при нас имаше подобна ситуация вкъщи. Още от края на бременноста вкъщи моите мъже изкараха коклюш... Rolling Eyes
След това с раждането малкия беше вдигнал Т, вечерта преди изписването пък се оказа, пе Т е от стрептококи... батковците се доближаваха до малкия само с маски а толкова много го чакаха и нямаха търпение. Виждах очите им как греят с тъга, защото не можеха да го нагушкат, целуват и т.н. поради разбираеми причини. Още от прибирането с таткото реших е всички вкъщи да пием биозин малко от малко да повдигнем имунитета и да не сме толкова уязвими. И аз си поплаквах, неизбежно е. Много сме уязвими след раждането. Хормоните имам чувството, че още повече бушуват от по време на самата бременност. Таткото не пие ли АБ? На теб има ли ти нещо, защо и ти си с маска?
Относно кърмата, може би си имала очаквания и желание да го кърмиш дълго щом си разочарована. Написах някакви неща относно кърменето, но ги изтрих, мисля, че е хубаво всеки да си има лично негово си мнение по темата. Та, както ти самата си написала - живи и здрави сте! Бъдете все така! Честит да е Мартин и много безгрижие да има в неговото детство! Мисли, че всичко е преходно и минава. И това ще мине съвсем скоро, просто период.

Да, веднага му изписаха АБ, отдели се в другата стая и беше така докато не се попувства по-добре, за да дойде при нс и да стои в другия ъгъл на стаята и да ни гледа. А аз симптоми нямах, освен тези, които си внушавах, но понеже на 1-ви си спахме двамата и ме беше страх все пак да не пренеса нещо на малкия и затова.
И съчувствам за това, през което сме преминали вие - истински герои!!!
Горе главата! Внушенията са мнооого лош спътник, но всички в някакъв момент сме ги имали. Важното е да си взимаме поука за следващи пъти и да се стремим да мислим положителни Hug

# 29
  • Мнения: 35
Никога досега не съм писала, но съм изчела всеки ваш ред! На 28.04 по естествен път се роди моят първороден син Мартин - 3.660 кг., 51 см.
В момента се намирам в някаква дупка бих я нарекла, предполагам, че е нормално.
Като започнем, че изживях доста тежко раждането - изобщо не знаех какво ме очаква, след това доста тежък престой в болницата изкарахме - поради ремонт в нея ни местиха, беше страшен студ, сутрешен тоалет му правиха само веднъж за 4 дни "заради ремонт на тръбите", той с колики от огромните дупки на бебероните - излапваше всичко за 3-4 минути....отново нещо, за което не бях подготвена.
Липсата на кърма ме тормози и до днес - не цедя повече от 60 до 80 мл. на ден.
Изписаха ни на 1-ви май, на 2-ри таткоко излезе с ангина и вече седмица ходим с маски и не си целуваме детето.....не знам депресия ли е, какво е, но за толкова много неща ме е страх, а се чудя кога ще започна да се наслаждавам и да се отпусна. И знам, че най-важното е, че се прибрахме живи и здрави у дома, но е по-силно от мен и си поплаквам всеки ден по малко. Благодаря на всички ви, че споделяте опита си и помагате на такива като мен! Продължавам да следя всичко ❤️

Сходно е и моето положение. Само ремонт няма в нас. Бебето се роди с инфекция и стоя една седмица в неонатологията на антибиотици. Таткото се разболя точно за изписването и реално аз поех гледането за да не го зарази, въпреки че ходи с маска (поне погама с други дейности иначе не знам как щях да се справя). Кърма почти нямам. По 10-20мл на хранене. И аз се бях подговила да кърмя и се чуствам доста зле, въпреки че знам че не трябва. Побърква ме това непрестанно бъркане на АМ. От неонатологията ни дадоха часове по които да храним - или не успявам да го събудя или после не успявам да го приспя. Просто се надявам да влезем в ритъм и нещата да се нормализират.

Общи условия

Активация на акаунт