Преместване в друго училище

Аз бих обследвала детето, ако се окаже, че има проблем, няма значение къде ще го преместите, ще е същото, всяка година ли ще местите детето, ако се окаже, че проблемът си стои 🤷‍♀️ Мислите, че ще го преместите и в новото училище ще е концентрирано, ученолюбиво, ще усвоява два пъти по-бързо? Учителката си има материал за преподаване, не е че работи само с напредналите, просто има да преподава таблица за умножение и не може да тъпче на събиране-изваждане за първи клас, докато всички се научат. Системата не е такава, че децата 1-4 клас да учат след училище и не е вярно, че не учат в училище, съжалявам да го кажа, но вашето дете трябва да учи, не всички деца. Всички работим по 8 часа, аз се разведох когато дъщеря ми беше на 2, така че аргументите ви защо не можете да помагате на детето от моя гледна точка не са сериозни. Малко сте изтървали според мен, навиците и нагласата към училището се създават преди детето да тръгне на училище, но сега е моментът да поработите с детето, не просто да го преместите. Говорете и с бащата да я занимава през уикендите, аз на нашия винаги му казвам, изоставаше с английския и той също учеше с нея когато са заедно. Недейте да търсите винаги проблема в учителката/системата/програмата, замислете се, че има много деца, които се справят отлично и открийте причината конкретно вашето да не се справя добре.

Аз виждам няколко евентуални действия, които могат да се предприемат:
Първо - обследвайте детето.
Второ - проведете един хубав, подробен, откровен, добронамерен, културен разговор с класната. Обясни нещата така, както ги описа тук на нас и помоли да не товари с прекалено много допълнителни домашни, защото това само затормозява дъщеря ти и няма положителен ефект. А вие обещавате да работите с нея, доколкото ви позволяват възможностите.
Трето - ако от горното нищо не произлезе, не пречи да смените училището, като същевременно си запазите контактите и със старите приятелчета, едното не изключва другото. Обаче няма гаранция, че и в новото училище ситуацията няма да се повтори.
Четвърто - ако наистина не ви достига времето, решете дали да намалите извънкласните занимания, за да обърнете повече внимание на училище или извънкласните да си останат и да се примирите, че в училище няма да е номер едно (то не е и задължително пък в крайна сметка).
Пето - бащата също трябва да се занимава с нея, нищо че сте разделени. Не е честно цялата тежест по отглеждането да пада само на теб, а той да е само по забавленията.

ПП: Госпожата няма ли допълнителен час през седмицата за консултация? Не я ли вика? Тя в редовен час не може да се занимава само с твоето дете, но в часа за консултация може. Изисквайте това от нея.

Изследване на детето е и моят съвет.
Вашето дете е ваша отговорност и на бащата, не на системата, класната и т.н.
Ако детето ми не се справя във втори клас, не бих го водила на толкова много извънкласни занимания, за да се прибира всяка вечер в 19 часа.

А всъщност детето ходи ли на занималня? Какво прави следобед?
 Оставете едно извънкласно занимание. Като е с баща си, нека и с него да учи по един час поне.
Ако има как петък вечер да няма занимания, направете всички домашни. Не стойте постоянно на главата й. Нека прави сама това, което може. Помагайте само за трудните неща.

Хубави съвети, но ако детето има проблем с концентрацията или малък капацитет за работа, тези съвети не работят.

Благодаря на всички, които се включиха в дискусията. Дадохте ми ценни насоки. Детето ходи на занималня, но не винаги успява да си довърши домашните там. Освен лишаването от физкултурата и музиката, ако учителката не е успяла да си довърши материала, както споменаха по-горе и някои от момичетата, в класа на детето ги лишават и от следобедна закуска, т.е не им позволяват да си хапнат, докато не си напишат домашните. Това ми се струва много крайно. В обедната почивка, след стола, си стоят в стаята и много рядко ги извеждат навън. От това, което тя ми разказва е, че все едно е във военен режим. Госпожите се карат, ако на децата им е студено и си слагат качулката на суитчъра при отворени прозорци, също така, ако си качат единият крак и го положат под другия на самия стол, защото им умалява да стоят на чина цял ден. Моята беше закъсняла веднъж и госпожата я е накарала да седне на земята и да пише там. Определено е авторитарен подхода. Веднъж си свалила суитчъра с емблемата, че и станало горещо заради парното и госпожата ми се обади да ми се скара по телефона, защо не била с униформа. Отдолу блузата и е била обикновена, но аз не съм се сетила, че ще се съблече. Когато играе с куклите на учителки, а тя много обича да играе с тях, прави тетрадки на всички кукли, вика им и им пише слаби оценки. Преполагам, че копира това, което вижда. Казва, че и двете госпожи крещят, но тази, която е от занималнята се чува от втория чак до петия етаж, където децата танцуват.
Нямам опция бащата да участва активно в образованието и, тъй като е със сериозно заболяване. Когато се разделихме я водих при логопед и психолог и те не видяха проблем, но това беше в първи клас. Може би ще я заведа да я обследват, за да елиминирам поне тази причина. Ако не седна с нея да пишем заедно, тя въобще няма да седне да учи. Казва, че не и "пука", че ще има двойка. Говоря много, обяснявам, разказвам и за моето детство в училище, как отделни учители са ме запалили по някои предмети, наказвам, поощрявам-никакъв ефект. Стигна до там, да и кажа, че от нея ще излече нископлатена чистачка, ако не учи, но не мисля, че тя може да го разебер това. Пробвах и с детегледачка, но детето ми е своенравно и просто казва, че не иска да учи и дотам. Жената няма как да учи с нея насила.Доста съм работила с нея, докато беше в детската градина за финна моторика и със занимания по Монтесори. Не е това. Предполагам, че не съм много твърда, но и на нея самата не и се учи, няма желание и амбиция да знае и не знам как да събудя в нея този интерес.

Изцябо съм съгласна с Di Soleil и Rumi11111, държавата я няма. За един самотен родител е ужасно трудно да печели пари, гледа дете, да взима отпуски или болнични и няма никакво разбиране или толерантност. Този месец има толкова неучебни дни и всички те са работни! Системата на образованието ни е сбъркана тотално. Има и някои хубави неща като това, че са вкарали програмиране от първи клас и безопасност на движението, но повечето неща не са се променили от соц времето. Не се взима предвид, че децата са различни и всяко си има негови силни страни, а се слагат под един знаменател и от всички се изисква да са еднакво добри по всички предмети. Това не го проумявам.

Di Soleil-браво на твоето дете, повече такива деца трябва да има.

Ох, това с държавата ми е любимото.....Няма какво да ви посъветвам, продължавайте да я плюете, очаквайки все пак помощ и харесвайте екстремистки постове като на Румито с няколкото единици.

Почти същото беше и при нас с неизлизането. Когато стоят затворени поне при нас децата викат и крякат, моята се оплакваше, че това изключително изморява и направо я боли главата. Казваше, че колкото да опитва да се съсредоточи всичкото викане пречи. Едната пък госпожа за да им привлича вниманието и да въдворява ред свиреше с футболна свирка. Ужас някакъв.
Знам, че е грозно да се плюе по държавата, но забелязали ли сте, че учителите ни работят само по програми и правилници? Те нямат индивидуален подход. Когато имат особено случай като този например те търсят някой да им спусне, да им укаже, да им предпише какво точно да правят. Ако го няма в наредбите никой не си прави труда да търси начин.
По-горе някой написа, че госпожата има материал да преподава и не може да чака тези, които не се справят. Ами не е така. Знаете ли навън колко бавно и постепенно децата усвояват материала. С игри, внимателно, постепенно, преговарят. А тези, които изостават за тях има след часовете допълнителни часове по този предмет, по който не се справят. Например език за децата с чужд произход, математика. Здравната каса поема на децата със затруднения часовете при логопед, при ерготерапевт. Защо да е лошо да се иска и търси такава подкрепа от държавата? Но още на входа на училището те посреща надпис “родителите до тук” и учителите ти звънят и се опитват и на теб да ти вменяват вина и да ти държат един такъв особен тон, който е абсолютно неприемлив.

Всички са маскари 😀

Преди 5 години и аз преместих дъщеря ми и то по средата на втори клас. Говорих с нея, тя самата каза, че иска и няма да й бъде трудно да свикне отново, въпреки че имаше приятели в стария клас. До четвърти клас може да се мести по всяко време на учебната година, а сега наближава края й и е съвсем удобно. Това, което направих аз, беше да поразпитам някои от добрите й приятелки от градината, които излязоха от квартала. Целта беше да има познато приятелче и да събера информация (т.е. да не се мести от трън, та на глог). Звъннах в канцелариите да питам за места. Някак от самосебе си се намери правилното място - по-малък клас, добри госпожи и се приобщи много бързо. Наше приятелче се премести в класа от септември на следващата учебна година, като лятото беше на лятна занималня в новото ни училище за месец - така успя да усети атмосферата, да се запознае с някои учителки и деца. Ако набележите ново училище, може да звъннете и да поразпитате дали няма платена занималня лятото. Така ще видите и дали биха си паснали.
До четвърти клас и двете ми деца рядко са носили домашно за вкъщи и то само през почивни дни, ако има преговор за контролно (например). Малкият е имало и месеци да не донесе раницата вкъщи уикенда. И не, не сме безотговорни родители, просто е нямало нужда и попаднахме на чудесни преподаватели и клас.
Във вашия случай може би е добре да направите обследване, за да елиминирате друга причина. Дадени са хубави съвети тук. Написах горното като идея, че лятото може да се ползва за проба.
Успех!

Извинявай, но системата е насочена към средния ученик и цели да даде един общ минимум знания на всички деца. Не е възможно някой да прави програма според силните и слаби страни на всяко дете. От това страдат и по-напредналите, и изоставащите, но и двете групи следва да се спасяват поединично. Ако някое дете не може да овладее някой предмет ще има по-слаби оценки и толкова. Какво ти пука, нали предметът не е важен? Или да го отменят, понеже на теб и детето ти не ви харесва???

Къде навън, където тръгват на училище на 4 или 5 години ли? Те може и да учат игрейки, нещо като еквивалент на нашата предучилищна е. Или навън, където разпределят децата в групи според способностите им и това определя какво ще могат да работят, група А доктор и адвокат, група В магазинер, група С - общ работник. По-добре да не даваме примери с "навън", да не излезе, че нашата система е много по-либерална, да не говорим, че само тук и в Русия знам да започват училище на 7. Как индивидуален подход с 25 деца? Тези, които се справят какво да правят в учебно време, докато учителят обръща индивидуално внимание на всеки изоставащ, другите по двора ли да тичат? Целият клас ли трябва да отиде подяволите заряди няколко. Съжалявам, но не съм съгласна, че системата е виновна, виновни са родителите, че не са създали навици и нагласа още преди детето да тръгне на училище. Аз също имам 2 деца, любовта към ученето на нови неща и умения и стремежът да се справят добре се посяват още когато детето хване молив за пръв път и това започва още в яслена възраст. Дете, което се справя добре от малко иска да се доказва и съответно слуша, учи и внимава в час. Какво значи, че не развиват индивидуалните им таланти, много ясно, че ще държат да са добре и по математика и по български в начален етап, после всеки да си избира гимназия според каквото го влече. В нашите училища също има психолог и логопед. Имам чувство, че се търсят оправдания вместо решения. Бащата бил в лошо здравословно състояние, кофти за човека, на нали като я взима все нещо правят, необходимо е само да е вербален, за да учат примерно таблицата, не е като да въртят плуг. Всички работим, не ни стигат 20 дни отпуска, имаме домашни задължения и понякога не сме в кондиция.

Може би действително детето не е попаднало на правилното за него място и му трябва "по-лека" учебна среда с по-малко изисквания. Аз бих пробвала. Явно детето е много демотивирано. Макар че има вариант другата година да не е така и да се пренастрои.
Трудно е да ви влезем в ситуацията, всеки изхожда от собственото си положение. Моите деца са учили в доста силна конкурентна среда с високи изисквания и много натоварване до 4 клас (особено в момента малкият, той мина за годината в училище допълнително 11-12 помагала по БЕЛ и МАТ заради НВО). Но няма никакви проблеми. Затова изобщо не мога да си представя, че дете може да има сериозни затруднения до 4 клас.
Така че не приемайте чуждите мнения като правилни, а като леко насочващи. Каквото и да кажем, само вие можете да прецените адекватно ситуацията и нуждите на детето.
Колкото до общите приказки по темата тук - който може да промени системата, да я променя, ако не може се съобразява с нея. Никой не ни е длъжен за собствените деца. Категорично смятам, че родителите имат много сериозна вина за случващото се. Докато се обвиняват другите, а не гледаме себе си, няма да стане по-добре. А това с индивидуалния подход по принцип не го разбирам.Може и да го има де, ама не ми е ясен-

При различните деца проблема е различен. Това е ключовото, авторката да установи, при нейното дете, от какво се заражда проблема, така ще намери и правилното решение за нейното дете.
Аз моето от малко съм го възпитавала в любов към учението и много съм се обвинявала и ми е било тежко, че нещата не се получиха. Не, не ходеше с желание на училище, не искаше да внимава, не искаше да пише домашни. Благородно съм завиждала на родителите, чиито деца от първия ден бяха кротки и послушни, внимаваха и си пишеха всичко. В последните три години сме положили много, ама наистина много усилия и промяна има, но положението не е перфектно. Ние минахме през детски психотерапевт, който ми посочи проблем в моето поведение като майка, а аз си мислех, че просто много се старая и това е добре. Но човека се оказа прав. Това беше в първи клас. Почти целия първи клас го посещавахме. Във втори клас, класната ми каза, че има огромна промяна и аз бях безкрайно щастлива. Училищния психолог ми беше изпратил бележка, че детето ми е прекрасно. Пазя си я и плаках от умиление на тази бележка. Сега в трети клас, първи срок в едно училище, втори срок в друго. Невероятен стрес за детето и пак почна период да не слуша, да пречи, да не пише. Сега обаче е по-скоро от доказване в средата,  затова и подхода ни е друг, а позицията ни е твърда. Училището е задължително, там си за да учиш. Точка. Голям е вече, разбира и не му позволяваме излишни лиготии и прекалени оплаквания. По математика му е много трудно и въпреки, че учим в къщи допълнително, пак тройки. Някак в клас на контролното просто блокира. После в къщи като разглеждаме контролното и ми казва как да се реши задачата или какъв е верния отговор. За сега съм го оставила на мира и съм решила, че през ваканцията, кротко и спокойно ще борим математиката.
Вземат ли се мерки, промяна има, но е много важно да установи коренната причина, за да се действа адекватно.

Авторке, започни първо ти да четеш и да се развиваш, да кажеш на едно дете "....излезе нископлатена чистачка" е гавра. Загрижена си за детето си, но го мачкаш! С такива подходи добър резултат няма да видиш, наистина прочети повече за възпитание, мотивация, подходи за учене, още повече я гледаш сам и не искаш да скъсаш връзката с дъщеря ти. На вид безобидни подмятания, остават в съзнанието за цял живот и утре, като възрастен детето се асоциира с думите на родителя. Личен опит!