Говорим едно и също. Родителите сами са решили да махнат детето.
Да кажем така: Принудени са сами да решат да махнат детето.
- Публикувана: 9 май 2024, 17:25 ч.
- Последно мнение: 25 май 2024, 19:49 ч.
Частно Училище не иска да работи с детето
Да кажем така: Принудени са сами да решат да махнат детето.
Имам дете на 8 години което посещава едно частно училище (1 клас). Той има проблеми с поведение - хиперактивност, агресивност (повече към учители а не к другите деца). Няма официална диагноза обаче.
Както и не знам защо мислите че трябва да прехвърляте родителските си отговорности върху учителите, пък било то и в частно училище и защо имате очаквания че трябва да приемат за нормално поведението на вашето дете. Мисля че сте уморен защото прекалено дълго сте заравяли глава в пясъка , отричайки че имате проблеми и вече няма накъде. Трудно е да осъзнаеш, че колкото и да го отричаш и отбягваш - проблемът е тук и сега и трябва да го решиш ти, като родител, а не учителите, защото смяташ че това им влиза в задълженията , особено защото като им плащаш смяташ че са ти задължени. Извинявам се че мнението ми не изпълнено с оптимизъм, но наистина няма как да ви поощря за родителската ви абдикация.
Асистент няма как да формира умения у детето за саморегулация, както и стабилизирането на учителския авторитет , който трябва да бъде подкрепен лично от родителя. Несъмнено имате проблеми с детето и у дома (!) , но за сега не ни ги споделяте и ми ясно защо го правите. Както и че това има пряка връзка с "умората" ви.
Не е редно да говорите и заклеймявате така родителите-абдикация. С деца с проблеми е много трудно и родителите имат нужда от голяма подкрепа, а не от такива коментари. Човекът е попитал и в много постове му е отговорено коректно. И да учителят е там, за да преподава, но и да помага на децата в този кризисен етап от тяхното развитие, защото първи, втори клас не са само а,б и в. Има много психология и подход и тузи учители това са го учили-как се прилага и са длъжни по професия да положат усилие и да предложат подходи. То с кротки, изпълнителни, научили се да четат и пишат преди първи клас на всеки му е кеф да работи, но реалността не е такава. И да, родителите са основата, но те имат нужда от насока и подкрепа, за да не абдикират и да се отчайват, а да намерят правилните решения. Те не са учили за норми, поведения, възрастови психологии, стратегии, че да знаят какво да правят, докато един учител ги е учил тези неща и то доста.
Не е редно да говорите и заклеймявате така родителите-абдикация. С деца с проблеми е много трудно и родителите имат нужда от голяма подкрепа, а не от такива коментари.
Като родител на дете "с проблеми" както деликатно го наричате съм напълно наясно какво съм написала и какво се случвало в годините и се случва в момента. Освен това също така съм напълно наясно какво количество "абдикация" е имало докато стане детето на 8г, защо е избрано именно платено училище и как детето проявява девиантно поведение (несъмненo не само в училище) та да се стигне до "подмятания" за асистент. Както и колкото е абсурдно да се смята че щом родителя плаща система ще го "замита". Замисляте ли се че това което предлагате е да бъде отново "подкрепен " родителя в отричането на очевидното? И че може да бъде направен опит да се работи над проблема ако родителя го приема, признава и прави каквото се очаква от него ... А системата ще върви насреща му именно тогава. А вече дали и колко успешно е друг въпрос.
Защо всички пропуснаха нещо от първия пост - че семейството не са българи и, че детето е минало през нещо сериозно и травмиращо.
А сега си представете, че семейството бяга от война, че детето може да е осиновено, че може да е било свидетел на смъртта на близък човек... Също така с детето се работи - логопед и психолог. Детето няма проблем с децата, проблем има с учителя и авторитета.
И изобщо не е лесно родителите да видят и признаят, че детето им има проблем. Те са го признали, приели и работят по него. За съжаление, нещата се случват бавно.
А сега си представете, че семейството бяга от война, че детето може да е осиновено, че може да е било свидетел на смъртта на близък човек... Също така с детето се работи - логопед и психолог. Детето няма проблем с децата, проблем има с учителя и авторитета.
И изобщо не е лесно родителите да видят и признаят, че детето им има проблем. Те са го признали, приели и работят по него. За съжаление, нещата се случват бавно.
Щом работят специалисти с детето, родителите не са неглижирали проблема. Но ако детето има проблеми, то те няма да се решат с вълшебна пръчица от две посещения при специалист. Какво се крие зад думите 'сложна семейна ситуация" няма как да знаем, а и форумът е що-годе анонимен. Детето може да бяга от война, може да е преживяло болест и смърт в семейството, може да е жертва на насилие, може да е осиновено неотдавна и да бори травми... Ситуации куп. Някои силно стресови ситуации се отразяват за дълго на детето и избиват в поведението му. Най-лесно е да се обвинят родителите, че щом не успяват да овладеят нещата бързо, то неглижират или не възпитават детето и грешката е тяхна. Само, че в случая хората търсят решение и са притеснени.
Оф, може това, може онова. Дали да не спрете да фантазирате. Детето има проблем. От училището са предложили решение на този проблем. Такова, че хем да не го изгонят, хем да не пречи на останалите деца. Родителят смята, че не може да си позволи това решение и пита защо училището не поеме отговорност за неговата неспособност. Колко и дали с детето работят "специалисти" не се знае. Щом детето не е диагностицирано, то защо работят специалисти(ако работят). Наистина е досадно.
Всички сме наясно, че институциите не са перфектни. Но също сме наясно, че в голяма част подобни казуси (ако няма диагноза) са функция на неспособност на родителя да осмисли фактите и да намери решение на проблема. И чака институциите да му го решат. А когато те му дават решение, то не бива харесано.
Всички сме наясно, че институциите не са перфектни. Но също сме наясно, че в голяма част подобни казуси (ако няма диагноза) са функция на неспособност на родителя да осмисли фактите и да намери решение на проблема. И чака институциите да му го решат. А когато те му дават решение, то не бива харесано.
Извинявай, ама дали прочете първия пост: хиперактивност, агресивност... цяла година оплаквания и психолог без диагноза. Дали това е просто "грижа"?
Какво точно се очаква от училището? Казали са, че трябва да намери асистент, който да помага на детето. А тя не иска. Щом плаща за ЧУ, то е длъжно да и реши този проблем....
Какво точно се очаква от училището? Казали са, че трябва да намери асистент, който да помага на детето. А тя не иска. Щом плаща за ЧУ, то е длъжно да и реши този проблем....
Каква диагноза от психолог?
Психологът няма право да поставя диагнози. Трябва да ги насочи към специалист, ако прецени.
Психологът няма право да поставя диагнози. Трябва да ги насочи към специалист, ако прецени.
Ама нали точно това казвам. Кой да ги насочи? Психологът, който им взема парите ли?
Или родителят трябва да осмисли, че въпреки "работата" с психолог няма подбрение и трябва да се предприемат други мерки?
Понеже, доколкото разбрах, става въпрос за София, то трябва да бъдат насочени към Детска психиатрия "Свети Никола", а за там се чака много, от опит го казвам. А и като поставят диагнозата, какво? Знаете ли на колко украинци не потвърдиха ТЕЛКовете, дори, когато е очеизваден? Поставената диагноза не премахва проблема с вълшебна пръчка, само дава обяснение. А да не мислите, че е лесно да се намери придружител за дете, което има ТЕЛК и право на такъв?