Amy, интересно ми е, ако водиш детето ти при доктор ( на когото уж трябва да се има доверие), как сама ще прецениш да не го даваш Аб? И след 2 дни като отидеш на контролен преглед ще го излъжеш, че даваш Аб или ще кажеш, че не го даваш на своя глава? Нали се сещаш, че едва ли някой доктор ще се "зарадва" на своеволието на родителя и повярвай ми следващ път едва ли ще бъде обърнато достатъчно внимание. Не бих си избрала педиатър по критерий да не се чака много при него Интересно ми е, колко неонатолози-педиатри има в Кърджали, изключае тези, които са в болницата в неонатологията, които имат грижи само за новородените в неонатология. И точно докато се развие имунитета на детето са годините, в които се изписват най-много Аб, защото докторите предпочитат да се презастраховат.А, от много Аб имунитета е 0. Така, че едва ли някой родител може и има време да чака и да види, какъв ще е имунитета на детето. И чак тогава да преценя, на какъв лекар да го води. Идеята е да се намери доктор, които не "раздрусва" при всяко разболяване изграждащия се имунитет на детето с АБ. Можеш да споделиш, кой е вашия педиатър.
Ивка, д-р Пачилова не е хомеопат, д-р Калфова мисля, че е. Успех!
По темата, Лианче... Да, така е, на никой лекар не му се харесва да не му се изпълнят "нарежданията". Просто няма лекар на който да можеш да му имаш пълно доверие, било то ЛЛ или педиатър. Преди да дам пари за каквото и да било лекарство го проучвам, чета листовката му, чета за съставките и си задавам въпроса "защо това лекарство именно, а не някое друго (или еди кое си, ако вече съм проучила варианти) ни се изписва?". Ако извличам отговора от листовката на лекарството - ок, ако имам съмнения - не се дава и се консултирам пак. Много пъти съм се правела на "ударена" като чуя някакви врели некипели от лекар докато изляза от кабинета. Вътре кимвам с глава уж "да, добре", като изляза от кабинета си казвам "омг! ... Как ли пък не...". Не сме длъжни да приемаме или да изпълняваме всичко, което един лекар каже. За това и много пъти един лекар казва едно, друг - съвсем друго.
За АБ специално, има ли доказана инфекция няма чудене - дава се! Като се смята, че бактериите са чувствителни към дадения антибиотик. За това има изследвания, антибиограми и така. Ама да тръгна да дам профилактично антибиотик защото някой лекар иска да "замаже положението" - не, мерси! В случая, се касае за лекарите, които изписват широкоспектърни антибиотици за да "замажат положението" на пациента, при което повече го прецакват след това, създавайки резистентност (това на което му викаш нулев инмунитет). Просто 90% от населението се доверява на лекар, абсолютно на сляпо, само щото има диплома за лекар или щото е хвален или щото има еди каква си репутация. Хората нямат конкретни критерии за избор на личен лекар, пък какво останало за избор на специалист... За мен посещенията на затворени публични места с малко бебе трябва да са възможно най-кратки. Колкото по-малко стоиш и чакаш във фоайе с други боледуващи и неболедуващи деца, по-добре (а в поликлиниката няма и вентилационна система). За това съм изтъкнала този критерий. През цялото време мисля за новородено бебе, не за подраснало. За избора на педиатър... Ето, аз например, откривам, че има разлика между педиатър и педиатър-неонатолог. И двете са "педиатър", и двете са "специалист детски болести", но второто е специалист по "малки (новородени) бебета" и със сигурност първия няма да знае да пипне новородено и да го прегледа така както втория. Честно казано, аз щях да запиша бебето си при Бонев, ако бях послушала моята ЛЛ, но случайно улучих кабинета на Илчевска на две крачки от дома ми. Е, няма по-голямо удобство от това да отидеш с бебето си и да се прибереш за десетина минути без да му нарушиш режима за хранене или спане (имайки предвид, че повечето са профилактични прегледи).
Хомеопатията е малко на късмет... Не може ти, при наличие на бактериална инфекция, да измъчваш малко бебе с температура, без да му дадеш антибиотик, само защото "антибиотика раздрусва инмунитета". Това си е престъпление. Пък ако говорим за вирусна инфекция, антибиотиците са адювална терапия много пъти, като за целта се прилагат локално, за облекчаване на симптоми причинени от вторични инфекции. Не съм против чайовете, ама разни сребърни, златни води, соли от Мъртво море, опашка на дракон и разни подобни наименования ми звучат супер съмнително и недоверчиво.
Най-голямата хомеопатична измишльотина, която бях чула наскоро беше за някакви ампули вода, чиито молекули имат памет и въз основа на тази памет имали лечебно свойство. Паметта на водата лекувала...