Много,много Ви благодаря... много ми помагат добрите Ви думи...по-лесно е да написваш мислите и чувствата си и после да препрочиташ утешителни думи, окуражителни думи и призиви за смелост и сила... така съзнанието по-лесно понася нещата! Така си е -живея вече с мисълта за нова бременност... Силно вярвам, че Бог, съдбата или някой там се е объркал и ще ми върне момиченцето! Не вярвам, че едно толкова желано дете няма да се роди.... Мисля за нея като за нещо предстоящо, не загубено... Дано някоя майка, понесла подобна загуба, четейки това намира сила и смисъл.... В природата няма загубен живот...Знам, че любимите ни се завръщат под някаква форма в битието ни... знам, че заслужавам Малена, знам че тя чака да я родя... Няма да се предам!
- Публикувана: 25 окт. 2012, 20:38 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2014, 08:57 ч.
Днес ми е мъчно, защото...16
Мъчно ми е...но не само днес. Мъчно ми е, че преди 3 години, баба ми купи балната рокля, а дори не доживя да ме види облечена в нея. Почина две седмици преди да се състои. Мъчно ми е, че както аз не си спомням дядо, така сега имам малък братовчед, който баба никога не видя, нито той нея, той няма нито един дядо и нито една баба 
, а именно "баба" беше първата му думичка миналия месец.... Мъчно ми е, че тя искаше да стана адвокат и аз записах Право, но тя никога не разбра за да бъде горда БАБА..
, а именно "баба" беше първата му думичка миналия месец.... Мъчно ми е, че тя искаше да стана адвокат и аз записах Право, но тя никога не разбра за да бъде горда БАБА..
Днес станаха 3 години откакто мама си отиде. Времето носи някаква утеха за болката, но в същото време все по-ясно осъзнаваш, че никой на света повече няма да те обича толкова и да е готов на всичко за теб и тази мисъл плаши. Тия дни покрай годишнината изпаднах в страшна депресия, винаги покрай такива дати съм зле и чувствам как цялото успокоение и стабилност, които съм се старала да си построя , рухват наново...
На мен мен ми е мьчно,защото на 16 февруари,утре,моята малка принцеса щеше да стане на 6 годинки.Много ми е мьчно,не искам да я забравят и другите,...та тя беше едно новородено ангелче.....Никой от близките ми не казва нищо на този ден.Сякаш не я е имало,сякаш не е било....Умирам от мька...Защо????Не мога и не искам да забравя.Чакам деня ,в който ще я гушна в мен.
ОБИЧАМ ТЕ мое малко ангелче Пламенка
ОБИЧАМ ТЕ мое малко ангелче Пламенка
slancice Бъди силна и смела, отбележи деня, нищо че другите се правят, че нищо няма....Има разбира се.... майчиното сърце не забравя..... Прегръщай своето ангелче на ум... аз много скоро загубих дъщеричката си, броя дните, знам че ще дойдат дни, улисани в живота си няма да мислим непрестанно за нея..., но и аз не искам да я забравям ... 
за теб.... 
за Пламена...
за теб.... за Пламена... 
И на мен ми е малко мъчно днес.Затова и влязох тук. Да намеря малко утеха и ей така, да споделя. И макар че моята мъка е малка,кучета ми убиха малкия котан,кротанчо мил и доверчив, невинна душица,мекичка пухкава топка,който ме разсейваше в трудни моменти. Стигаше ми да го взема в ръце и да започне да мърка и някак си ме разтоварваше от грижите. И аз до преди две седмици треперех за живота на мъж ми,Марѝ ,и тази малка животинка някак си ми даваше кураж да продължа да вярвам и да не се предавам. Кураж на всички 
Макар че не е лесно да се забрави и болката за загубата на близък не е лесна за преодоляване,наистина после забързани в ежедневните ангажименти забравяме,поне за момент. На мен понякога ми стига да усетя някой аромат, да видя някоя снимка, или да чуя някой звук, които да ми напомнят за маминка и татко, и започвам да подсмърчам. Минаха вече 9 е 7 години, носпомените ми за тях все още са като живи въглени, готови да се разпалят и от най-малкият повей 
,и тази малка животинка някак си ми даваше кураж да продължа да вярвам и да не се предавам. Кураж на всички Макар че не е лесно да се забрави и болката за загубата на близък не е лесна за преодоляване,наистина после забързани в ежедневните ангажименти забравяме,поне за момент. На мен понякога ми стига да усетя някой аромат, да видя някоя снимка, или да чуя някой звук, които да ми напомнят за маминка и татко, и започвам да подсмърчам. Минаха вече 9 е 7 години, носпомените ми за тях все още са като живи въглени, готови да се разпалят и от най-малкият повей 
Днес ми е мъчно защото преди 5 години на този черен ден изгубихме една малка принцеса, моята племенница. Не спира да боли. Не спирам да плача за нея, защото не е чесно.
Редовно влизам тук, чета ви и си поплаквам..за вас, за мен, за всички изгубили любими хора...просто да разделиме болката... Искам да вярвам, че те са на по-добро място и че някой ден ще бъдеме с тях.
Редовно влизам тук, чета ви и си поплаквам..за вас, за мен, за всички изгубили любими хора...просто да разделиме болката... Искам да вярвам, че те са на по-добро място и че някой ден ще бъдеме с тях.
Мили дами, как бих искала да мога да намаля болката на всички! Да ви утеша с мили думи, но от опит знам,че в тежки моменти, няма думи,които могат да уталожат страданията ни. Иска се време, а понякога и времето не успява да излекува болката. Обичам ви и ви прегръщам силно силно!
Колкото и да лекува времето ,ние вече сме осакатени ,след такива загуби ,нищо не е същото вече ,порастваш и разбираш ,че не е лесно и да си жив.Препоръчани теми