Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 317 371
  • 4 049
  •   1
Отговори
# 3 990 30 ян. 2024, 00:15 ч.
  • Мнения: 23
Майка ми почина от рак през май месец, беше на 50г. Не беше трудно да преодолея това, че вече я няма. Живеехме заедно и липсата й се усети веднага. Свикнах.
Това, което не мога да приема обаче е немърливостта към здравето й. Самата тя се усещаше през последните две години, че се задъхва много и не може да върви дълги разстояния. Науми си, че е наследила хроничното заболяване на дядо и че имала панически атаки.
Молих й се да отиде на лекар, цялото семейство й се молихме да отиде на прегледи. Все едно говорих на стената. Междувременно ракът е метастазирал в черният дроб. Отиде си за едни 14 дни от престоя в болницата и прибирането вкъщи.
На ръце щях да я нося, живота си щях да посветя изцяло на това да закрепя здравето й. Не ми позволи, сама си взе решението да се затрие. Искам да й го простя това нещо, но може би няма да успея.

# 3 991 30 ян. 2024, 13:30 ч.
  • Мнения: 294
Цитат на: CandyVibe в вт, 30 яну 2024, 00:15
Майка ми почина от рак през май месец, беше на 50г. Не беше трудно да преодолея това, че вече я няма. Живеехме заедно и липсата й се усети веднага. Свикнах.
Това, което не мога да приема обаче е немърливостта към здравето й. Самата тя се усещаше през последните две години, че се задъхва много и не може да върви дълги разстояния. Науми си, че е наследила хроничното заболяване на дядо и че имала панически атаки.
Молих й се да отиде на лекар, цялото семейство й се молихме да отиде на прегледи. Все едно говорих на стената. Междувременно ракът е метастазирал в черният дроб. Отиде си за едни 14 дни от престоя в болницата и прибирането вкъщи.
На ръце щях да я нося, живота си щях да посветя изцяло на това да закрепя здравето й. Не ми позволи, сама си взе решението да се затрие. Искам да й го простя това нещо, но може би няма да успея.
Извинявай, но къде беше ракът? Аз също се задъхвам. Други симптоми имаше ли?

# 3 992 30 ян. 2024, 13:48 ч.
  • Мнения: 1 367
Четох някъде, че една от фазите на преодоляването на огромната мъка от загубата е гнева. Аз хем се гневях, хем се чувствах виновна, че го правя.

# 3 993 30 ян. 2024, 13:59 ч.
  • Мнения: 203
Цитат на: online в вт, 30 яну 2024, 13:48
Четох някъде, че една от фазите на преодоляването на огромната мъка от загубата е гнева. Аз хем се гневях, хем се чувствах виновна, че го правя.
Гняв изпитвах след смъртта на татко, беше неочаквано, а той здрав и млад. Този гняв ме докара до депресия и чак след това, свикнах . Или просто времето има последната дума…
Смъртта на майка я приемам със смирение. Тя беше терминално болна и за нея смъртта е избавление. Баба почина на 101 от естестествена смърт, просто животът напусна немощното тяло, изпитах болка, но не и гняв.
Гневът и отричането са когато става въпрос за млади хора, хора годни за живот (може би звучи грозно, но дано се разбира какво имам предвид).

# 3 994 30 ян. 2024, 13:59 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: maca-niki2008 в вт, 30 яну 2024, 13:30
Цитат на: CandyVibe в вт, 30 яну 2024, 00:15
Майка ми почина от рак през май месец, беше на 50г. Не беше трудно да преодолея това, че вече я няма. Живеехме заедно и липсата й се усети веднага. Свикнах.
Това, което не мога да приема обаче е немърливостта към здравето й. Самата тя се усещаше през последните две години, че се задъхва много и не може да върви дълги разстояния. Науми си, че е наследила хроничното заболяване на дядо и че имала панически атаки.
Молих й се да отиде на лекар, цялото семейство й се молихме да отиде на прегледи. Все едно говорих на стената. Междувременно ракът е метастазирал в черният дроб. Отиде си за едни 14 дни от престоя в болницата и прибирането вкъщи.
На ръце щях да я нося, живота си щях да посветя изцяло на това да закрепя здравето й. Не ми позволи, сама си взе решението да се затрие. Искам да й го простя това нещо, но може би няма да успея.
Извинявай, но къде беше ракът? Аз също се задъхвам. Други симптоми имаше ли?

Първоначално се е образувал в белият дроб, имаше само задух.Така продължи около две години, до началото на април миналата година. Междувременно свали 20 кг от нищото. Състоянието й се влоши, когато се е разпространил в черния дроб. Беше отпаднала, с болки в кръста, разстройство, повръщане и жълтеница.

# 3 995 30 ян. 2024, 14:03 ч.
  • Мнения: 2 244
От известно време и аз ви чета, ей така да се слея с мъката ви..
2023г беше най-ужасната до момента. През януари си отиде свекърва ми на 55г. заради нежелание да ходи на лекар (гинеколог)... И от това си нежелание я гледахме един месец в ужасни мъки как се превръща в полезно изкопаемо.. Яд ме е .. и мен, и мъжа ми.. Нищо не можахме да направим, пък и тя нищо не ни е споделяла. Къде какво я боли, сама си изписваше и назначаваше лечение.. типично за българина.. и така.
През ноември пък си отиде моя баща на 54г.. Той от инфаркт, който можеше да бъде предотвратен ако просто ни беше послушал, и мен, и мама и беше отишъл на лекар. Последната седмица нямаше оросяване, изтръпваха му пръстите на ръцете. Но не, той на лекар.. ужас.. как..
Та, CandyVibe напълно те разбирам.. И сега се опитвам да живея с тоя гняв, който ме обзема всеки ден. Че можеше нещо да се направи и за двамата, но уви, с дървени глави няма как да се говори.
При мен първо беше безизходицата, как ще живея без тези хора. Най-вече без баща ми. Сега вече ме е обзел гнева и не виждам как ще ме пусне..

# 3 996 30 ян. 2024, 16:45 ч.
  • София
  • Мнения: 19 322
О, момичета, не си вменявайте вина, доколкото можете, разбира се. На тези (моите) години хората трудно можеш да ги убедиш, че не са добре, още се чувстваме в кондиция. Аз лично все отлагам ходене на лекар, а имам няколко дългогодишни дефекти, които искат лечение, ама....

# 3 997 30 ян. 2024, 17:28 ч.
  • Мнения: 666
И аз бях гневна. Много гневна. На мама, на Господ...И мама си отиде за 27дни. Поставиха и диагноза (метастази в черният дроб) и на 27-ят ден след това си отиде. Така и не разбрах там ли е бил рака. Никъде другаде нямаше метастази.  Години на ред беше много пълна, болеше я кръста а две години преди да почине трудно дишаше. Започна хранителен режим, свали много килограми и задуха изчезна. Кръста я болеше рядко и направо литна. Чувстваше се прекрасно. На практика с това отслабване си е подарила две години нормален живот. Иначе ни казаха, че рак е имала от много години ( около 10-15).  Първо започна  да я боли кракът ( казваше, че все едно експлодира от вътре) а после и корема и за седмица докато се чудеха гастрит ли е и защо я боли крака тя пожълтя. Кракът я е болял защото организмът изпращал сигнал към крайника че нещо не е наред  понеже черният дроб не болял... Така ни обясниха. Пожълтя, отиде на лекар и след 27дни си отиде. Нямахме шанса и времето да направим каквото и да било. Аз се успокоих  около година след смъртта. Сънувах една жена, която ми каза, че няма значение от какво е починала. Просто пътят и е бил толкова. След този сън някак гнева ми позатихна. А мама беше невероятно добър човек. Липсва ми! Много я обичам и се надявам, че когато му дойде времето пак ще се видим. Почина докато и говорех на Вайбър колко много я обичам. 🥺 😢

# 3 998 30 ян. 2024, 19:32 ч.
  • При семейството си
  • Мнения: 6 630
Майка почина от рак на белия дроб, с метастази къде ли не, в ужасни болки и мъки.
През живота си не е изпушила 1 цигара, сигурно е изпила 20 чаши вино.
След като го откриха веднага предприехме всичко необходимо, та, да, може и да го е хванала по-рано, след операцията живя 4 години. Последните 2 месеца буквално на ръце я носих, да, животът си посветих и провалих и…
Приятелка на 35 години след открит рак на стомаха, с метастази вече, си отиде за 6 месеца. Семейството и’ светът преобърна. Остави две малки деца.
Друг близък, от рак на панкреаса, си отиде по жесток начин също за по-малко от 6 месеца. Беше лекар, имаше всички ресурси на разположение.
Последният познат…от работещ, енергичен, жизнен човек за 2 месеца стигна до хоспис и почина общо за 3-4. Супер агресивен и бързоразвиващ се рак, даже не разбраха първоизточника. Семейството му направи всичко възможно.
Та, не се винете, не ги винете. Понякога няма и не може нищо да се направи, освен да удължим агонията им/си.

# 3 999 30 ян. 2024, 19:35 ч.
  • Мнения: 294
Цитат на: Elpis в вт, 30 яну 2024, 19:32
Майка почина от рак на белия дроб, с метастази къде ли не, в ужасни болки и мъки.
През живота си не е изпушила 1 цигара, сигурно е изпила 20 чаши вино.
След като го откриха веднага предприехме всичко необходимо, та, да, може и да го е хванала по-рано, след операцията живя 4 години. Последните 2 месеца буквално на ръце я носих, да, животът си посветих и провалих и…
Приятелка на 35 години след открит рак на стомаха, с метастази вече, си отиде за 6 месеца. Семейството и’ светът преобърна. Остави две малки деца.
Друг близък, от рак на панкреаса, си отиде по жесток начин също за по-малко от 6 месеца. Беше лекар, имаше всички ресурси на разположение.
Последният познат…от работещ, енергичен, жизнен човек за 2 месеца стигна до хоспис и почина общо за 3-4. Супер агресивен и бързоразвиващ се рак, даже не разбраха първоизточника. Семейството му направи всичко възможно.
Та, не се винете, не ги винете. Понякога няма и не може нищо да се направи, освен да удължим агонията им/си.
А на колко години беше майка ви, когато почина? И моят баща почина на 56 г.от рак на панкреаса в ужасни болки.

# 4 000 30 ян. 2024, 22:08 ч.
  • Мнения: 266
Ох, момичета....как може още да няма лечение за този бич. Толкова иновативни медицина, апаратура, изследвания, толкова да вярвам в човешкия ум, а все повече загуби и на все по- млади хора...

# 4 001 1 фев. 2024, 23:39 ч.
  • Мнения: 1 988
След загубата на баща ми си повтарям постоянно, че остава още малко. Има дни, в които не мисля за това, даже съм щастлива, но в други си казвам, че съм с ден по- близо до смъртта. Всички сме така, дори да не ни се иска. Живея само и единствено заради децата и майка ми.

# 4 002 2 фев. 2024, 00:42 ч.
  • При семейството си
  • Мнения: 6 630
Аз пък всеки ден се моля да съм с ден повече до детето ми и с ден по-далеч от смъртта.
Вярвам и майка би искала същото за нас.

# 4 003 2 фев. 2024, 09:11 ч.
  • Мнения: 2 244
Моят мъж беше изпаднал в така наречената дупка след смъртта на свекърва ми. Не му се живееше, нищо не му се правеше, дори и заради детето. Наистина не го разбирах и аз, до момента, в който почина баща ми. И аз бях в такъв период, но си казах, че трябва да живея за живите, за детето, за майка ми, която има нужда от нас. Никога няма да забравим хората, които са си отишли, винаги може да си "поговорим" с тях, да мислим за тях и да ги помним с добро. Това се опитвам да правя аз всеки ден, за да мога да живея със загубата Sad

# 4 004 8 март 2024, 19:24 ч.
  • Мнения: 1 988
Днес ми е ужасно тежко. Само преди две години татко щеше да ми се обади, за да ми честити осми март, щеше да направи подарък на майка ми. Много ми липсва, няма на кого да кажа, споделям тук. Липсва ми баща ми.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата