Преди малко се прибрахме - бяхме в свекърва ми, че тез дни не бяхме ги навестявали. Сега хлапетата са вече в леглата, мъжо гледа мач, а аз при вас
Илиева , значи новините не са лоши - ще се видите за малко. Макар че аз в такива ситуации повече се разстройвам - тъкмо съм влязла в крачка и съм свикнала с мисълта че няма да го няма - и всичко пак започва отначало. Не знам при вас как е, но мен ми е най-трудно първия месец като замине и последния , когато вече знам че ще слиза.В началото докато свикна че го няма- големи мъки, после като ме завърти живота- деца, работа,къща и какво ли още не- като на въртележка и спирам да мисля ...после вече като чакам да слезе- ех, не минава тоз последен месец....Такива работи при мен ....увлякох се. Сега отивам да си лягам.Спокойна нощ!! И всички болни утре да са на крак, а tutune да си има кола!!!