Със съпруга ми сключихме брак през септември 2003 година. Искахме много да си имаме дете и затова и никога не сме се пазили. Само че съдбата ни беше отредила доста да патим преди това, по скоро аз. След като се оженихме при един рутинен преглед при АГ-то ми се оказа че имам бактериално-гъбична инфекция, започнах с лечението веднага, решихме със съпруга ми да изчакаме, а и така и аз щях да съм по-спокойна. Само че нещата доста се проточиха, защото се наложи да посетя няколко лекари преди някой да ми назначи адекватно лечение. След почти 1 година лечение нещата се оправиха. За мое най-голям ужас баща ми почина юни 2004 година, направо не бях на себе си няколко месеца, а и за капак на всичко ми откриха тириотоксикоза (гуша) 2 месеца и половина след смъртта му. Започна се пак едно ходене по доктори и изследвания и куп лекарства, имах чуството че всичко е против нас и никога няма да можем да си имаме дете. Ноември 2004 година цикълът ми закъсня с 1 седмица помислих че съм бременна, но тестът беше отрицателен и цикълът макар и със закъснение беше на лице. Оказа се че лекарствата ми за гушата са ми дошли в повече и те оказват влияние. Отново останах излъгана...
На следващия месец отново ми закъсня, този път закъснението беше 20 дена, само че аз си мислех, че пак е по вина на лекарствата, не исках пак да остана излъгана. На 1 януари 2005 със съпруга ми решихме да се престрашим и да направим един тест за бременност - беше положителен. Повторихме теста, за да се убедим, защото и двамата си мислехме че нещо теста е повреден, не можехме да повярваме че мечата ни се се сбъднала. Отново положителен - на 3 януари бях първа при лекарката - бременноста беше потвърдена, видяхме плодно сакче. Макар че ме водят забременяла след стерилитет от година и половина все пак чудото стана и няма по-щастливи хора от нас. Сега чакаме малко ни съкровище, което живот и здраве трябва да се появи септември.