луди ли сме че имаме деца

И ние сме от щастливите луди  
Това е такава незаменима и неописуема радост - да ти се усмихва детенце, да ти приказва с най-сладкото гласче, да те гледа в очите и да осъзнаваш, че ти си всичко за него, да се радваш на всяко ново постижение ...
Днес в повторението на Биг Брадър Алиджан каза, че ако останалите неща могат да бъдат заменяеми или компенсирани, то тези неща като първата усмивка, с нищо не могат да бъдат заменени.
А и какво ми пречи детенце да купонясвам, ние си водим Лори на всякъде с нас и така ще е и за напред живот и здраве:)



Има и изключения, не ни забравяй   Нали сме заедно в кюпа. Като се затопли ще видиш нашествие от наша страна

В древността ЛУДОСТТА се е смятала за дар Божий
А отговорът на въпроса ти се е стаил в очите на децата ни...

Ако сме луди, значи лудите на този свят са много. Винаги съм искала деца. Ако някога съм си казвала, че мога и да нямам такива, то е било само заради невъзможността да осигуря на детето нормален живот. Ако нямах тази възможност, сигурно щях да се замисля, но не като извинение, а чисто практически. Останалото е суета.

Може и да сме луди обаче щастливо луди.
При мен имаше доста учудване от приятелите когато казахме че ще имаме второ бебче.Всички се чудеха как толкова млади сме се решили на още един бебишон(аз сьм на 25г. , а таткото на 28.)дори имаше подмятания за аборт ....Но ние си бяхме решили и толкоз,и си мисля че много добре си се справяме намираме време за всичко което ни интересува. Нито за миг не сьжелявам за това че сме от "лудите"

Аз не само съм луда, ами и пълна глупачка   Защото решихме да имаме бебе на 22 год., аз - без завършено висше, без кариера и ... "без да съм си живяла живота" (което е много спорно, живея си го и ми е кеф така)
Това го заяви едно почти настоящо майче, докато бях в болницата миналата седмица, при това около половин час ми натякваше колко съм зле и колко съм безумна  

Разбира се, пуснах я по течението, ако за нея бебчо е бреме, аз се радвам за себе си и едвам ще дочакам август да се излюпи едно сладурче, а после ще си се забавляваме заедно    

Ох, те тези хора, ако чакат някой ден всичко да им е наред, за да си имат бебета.... май без бебета ще си останат...аз досега не съм чула някой дето всичко да му е наред все има нещичко
а за тези малки съкровища трябва най-вече едно - обич

Можеш да кажеш на това майче че човек ако има желание намира  начин и време да осьществи мечтите си.

Реших, че няма смисъл да й обяснявам за моя живот, а и нямам намерение да я виждам повече   То и тя една кариера беше направила на мед. сестра, но съди хората  


Наистина, ако човек чака всичко да му е перфектно, може и да не дочака...
Важното е, човек да е щастлив, а винаги ще се намери някой да го нарече луд/глупав/безотговорен  

Тони, взе ми думите от устата.
Такова нещо като "да осигурим всичко и после бебето да му е добре" просто няма. Никой не знае как ще му се развие животът. И ние бяхме стигнали (въпреки, че не ни е било целта да изчакаме този момент - просто така се получи, дойде моментът) до момента, в който имахме достатъчно: съпругът ми имаше страхотна работа с повече от добро заплащане, аз имах великолепна кариера - ама наистина кариера по всички стандарти и вземах около 10 пъти над средната заплата, имахме апартамент, вила, няколко коли и т.н. После всичко се завъртя на 180 градуса. Все още можем да си позволим много неща, но аз изкарах тежка бременност на легло и далеч от работата ми (вече нямам шанс да стигна до там, където бях   ), наложи се съпругът ми да смени работата си и сега кандидатства за нова (слава Богу, не е останал на борсата, но и заплащането му е по-ниско), свекър ми почина итова ни донесе допълнителни ангажименти с имоти и т.н. Т.е. - дори и да имаш всичко - може по-натам нещата да се променят и по логиката на тези хора вероятно децата (ако изобщо стигнат до момента с появата на наследник   ) трябва да бъдат оставени някъде (в най-добрия случай при баба), докато се стабилизират отново.
Само дето на детето хич не му идва на акъла това - то решава, че не е обичано от мама и тати.
Според мен не съществува по-голям стимул за един родител да постигне нещо от собственото му дете. Нищо не би могло да ме мотивира повече, отколкото да знам, че правя нещо за децата си. Точно за това мъжът ми си е седнал на "буквите" и усилено се готви за конкурса за новата работа - въпреки, че за София са отпуснати само 4 места, а негов колега преди няколко седмици му каза, че е луд да си разваля "хатъра" и да бяга от спокойната работа, за да иде другаде, където дори не знае какво е. Дори скоро си говорихме кое точно ни прави най-щастливи и той каза, че най-щастлив се чувства вечер, когато си е вкъщи и сме приключили с къпането, обличането и храненето на бебки, а той ги е гушнал двете и му мирише на бебе   (тримата си имат техни 10 мин. на гушкане преди сън).
Абе, луди сме, та чак за връзване (пък и трето искаме   ).

Да, луди сме! Но също и любовта е лудост, нали!  
Всеки Божи ден благодаря на Господ, че ни даде шанс да станем родители    
Когато го виждам как сладко е заспал и прилича на малко котенце, когато сутрин ме дарява с най-хубавата усмивка на света, когато протяга ръчички към лицето ми и гука, е, тогава ПОЛУДЯВАМ ОТ ЩАСТИЕ!!!

Аз съм на 23г. и когато разбрах, че съм бременна също взех да се замислям над неща като: финанси, нови отговорности, спад в забавленията, дали сме готови за дете, и т.н.
С приятелят ми сме от 5 г. заедно като от 3г. живеем заедно (но без брак). Като му споделих своите притеснения свързани с новината, че съм бременна, той заяви: "Ти си луда! Зарадвай се и не мисли негативно! Това са само оправдания! Човек никога незнае дали е готов за нещо (в случая за дете) докато не го изпита на гърба си! Ще се справим и ще бъдем чудесни родители, ще видиш " След като помислих трезво се убедих в правотата на думите му.
Следователно, отговорът ми на въпроса е: ЛУДИТЕ СА ТЕЗИ, КОИТО СИ НАМИРАТ ОПРАВДАНИЯ!!!

Луди сме Да,ама от щастие  

Както казва баща ми , деца се правят в движение. Т.е. не бива да чакаш всичко да ти се уреди, че тогава. Всъщност, ако си на 22 - добре, но на 30 - за кога? И ако на 30 не си си стъпил на краката, какъв е шансът това изобщо да стане?
Ние пък чакаме второ дете, и много се дразня, че някои го възприемат като изтърсаче - е , станало, ще го раждаме. Постоянно обяснявам, че е желано и  планирано, дори още преди да се роди първото.

Здравейте мамчета,

Според мен всеки има право на избор, какво да прави в живота си. Честно казано, ми стана малко обидно от исказванията на някои мамчета по въпроса за късната бременност и раждане.

Около мен има различни приятели, едни родиха на 16, други на 22, аз ще родя на 28, други които са на 30 още се помотват. Аз обаче уважавам всички, които имат деца, а тези които се помотват ги подбутвам. И толкоз ...

Искам да кажа, че аз съм от жените, които са решили да завършат, да направят кариера, и да имат собствено жилище, дори и закупено с кредит и не се срамувам от това. Когато нещата около нас се стабилизираха, решихме че е време и за бебе и ще го чакаме живо и здраво да ни е, през юли месец.

Това, което исках да кажа с цялото това писание е, че има разни хора и разни идеали и по отношение на децата и желанието да имаш или нямаш все още деца, луди хора няма ! Въпрос на личен избор !

И при нас се получи така. Много е странно - все едно като кажеш, че ще се жениш вече ставаш втора категория човек. И сега не се виждам с хора, които познавам от 15 години, например, защото не се обаждат . Много ми е мъчно, но важното е, че имам малкото си съкровище и че като го прегърна целият ми свят става слънчев и прекрасен!

А оправданията - според мен тези хора просто са недорасли за дете и затова разсъждават така.