Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Човек в депресия не може да стане от леглото. Обаче и не може да се налага на другите.

А Ани Владимирова трябва да се забрани със закон. Депресията е заболяване с физиологичен корен и не става по-масово, за щастие. Просто хората повече търсят помощ, макар още да се мисли, че отиваш при психиатър само ако си луд. Точно в страна без никаква регулация на терапевти и психолози не бих изпратила никой на друго освен на психиатър.

Не знам какво очакваш да ти отговоря. Да, говорила съм, че искам съвсем малко - да бъда оставена на спокойствие и всеки да върши част от работата вкъщи. Съгласява се, обещава и не го прави. Опитите да бъде накаран като се оставят нещата на самотек, не помагат. Затова обмислям по-кардиналната мярка - сам да се оправя. Не иска дори да опита, макар че психиатърът казва, че трябва да пробва, не може така. Моите колебания идват само от това дали може да живее сам, или ще стане по-лошо. Баща му иска да пробва, само когато сам пожелае, защото  той досега не е успявал да излезе сам от кризите, само с наша помощ.
Не разбирам доколко може да е успешна принудата. Хроничните заболявания от всякакъв тип имат цикличност. През пролетта се обострят. В момента съм в поредна криза, но предпочитам да бъда сама, по-лесно ще изляза. Но важи само за мен.

В какъв смисъл да си сложи главата в торбата?

____
Точно от психиатри съм чувала - на лекция - и чела, че депресията е станала по-масова в сравнение не с по-миналата година, разбира се, а примерно със средата на 20-и век. Не знам дали е само въпрос на диагностика, или сега начинът на живот е такъв, че симптомите се изявяват обективно по-лесно и по-явно, но за разлика от "увеличаващия се" аутизъм, тук допускам да е второто.

____

Ън, ако спреш да му готвиш и переш, гладен и мръсен ли ще ходи?

Разбирам те, Ън, синът не иска, на бащата така му е по-спокойно, да, ама за твоя сметка. Явно и двамата са си свикнали с твоята грижа. Докато можеш, после не го мислят, егоисти.

Ън, изнеси се ти в другия апартамент. И синът ти и мъжът ти злоупотребяват с теб. Болна си, зле си и пак ги обслужваш. Грам емпатия нямат към теб. Питай ги, какво ще правят и как ще се оправят, ако нещо се случи с теб?
Питали дали имат огладени дрехи? Сериозно ли? Ами да си огладят, не са малки. А ако не искат - да си ходят неогладени. Направо абсурдно ми звучи цялата работа.

Ън, наистина и аз на твое място бих се изнесла и от мъж, и от син. Ти трябва да се грижиш и за себе си. Имало ли огладено? Аз с малки деца не гладя вкъщи, който иска - ютия има, да глади. Разглезила си ги прекалено. За теб кой мисли? Ти да не си от желязо?

Ън, явно нещо не им говориш  както трябва може би
Защо при мен се получи бре?
Няма значение дали брат ми беше лигльо или с депресия.
Просто спрях да му пера. И какво се случи. Остана без чисти дрехи миличкото. Дойде и вика, защо моите дрехи не са изпрани. Викам му, щото не съм ти слугиня и дрехи няма да ти пера, след като нищо не пипваш. Ще не ще, почна да пере. Перяхме на ръка тогава.
Спрях да му  готвя. Готвех за себе си. Звънна на баба си да и се оплаче. Тя ми се обади да ми държи сметка, що не съм прала, готвила, чистила.
Наврях я в на кучето гъза буквално и преносно.
И научи се момчето да пере и да си прави салатки и да си готви.
Разбира се ако сготвя леща ще яде.
Но да си прави сам салати.
Вече не живее при нас. Давам ти пример.
Майка ми обаче си го дундурка. Да не му падне оная работа.
Резултата е, че е над 40, няма семейство. С повечето си сериозни приятелки не могат битовизмите да оправят.

Ето така се прави Ън, да те просветля. Щото се съмнявам ти това да си го правила.
Би ли обяснила как оставяш нещата на самотек и какво се случва. Щото не ти вярвам, че спираш да переш и готвиш.
Тия дни ми беше на гости. Живее в чужбина. Онзи ден си почвам да си правя обяда и салатата. Сядам си и си ям.
Пита ме какво има за ядене. Викам в хладилника има яйца, има сирене, има домати, кот си направиш.

И сега Ън, стиска ли ти от утре да спреш да дундуркаш 33 годишен мъж. Хубаво, нека живее при вас. Нали уж е в депресия, съчетана с мързел. Спираш да му чистиш стаята. Спираш да му переш.
Готвиш си за себе си. Не ми изпълняваш прищевки за ядене.

Давам ти пример. Брат ми беше разглезен от баба ми. Случвало се е да го пита какво иска, той казва пържени яйца. Тя ги приготвя, сервира и той вика, не искам вече яйца направи ми пържени картофи.
Аз ако бях на нейно място, щях да му извъртя един як шамар и оттук насетне грам претенция няма да изпълнявам.
Като дойде в София реши, че ще като при баба му.
Но аз не съм баба му. Не стига че беше изключително разхвърлян, не пипваше нищо в дома, ами и претенции имаше.
На третия ден приключих.
Като готвя леща ми вика - на мен не ми се яде леща. Викам ум - не ми пука какво ти се яде.
И ако ще си правя яйца редовно го правя за себе си. Сядам си сама и си ям, а той да се оправя сам.
Та Ън, стиска ли ти това да го направиш или пак ще пееш старата песен на нов глас как уж говориш.

А защо пишат другите, че е мъжът ти злоупотребява с теб? Това не го знаех.

Тогава, защо не се изнесеш ти?

Съпругът на Ън явно е на същата вълна към нея като сина и. Стига сте и се карали, не може да се бори с двамата очевидно не им знаем ситуацията, дали тя може да се изнесе практически и тн.

Не й се караме, къде ти, ситуацията е много трудна със сигурност. Просто за себе си знам, че нервите ми са не много яки и аз бързо бързо ще се спася нанякъде.

Къде видя каране, не и се карам.
 Знам само, че границите всеки сам си ги поставя.
Тя явно не ги е поставила където трябва.

То това е очевидно по начало. От много време обсъждаме случая и в други теми. От там виждам е и, че много неща не знаем,  нито е длъжна да ни споделя. На мен ми изглежда като да няма голям избор, но може ако всички отидат на семеен терапевт като поработи с другите двама да им влее малко в главата, че тая жена няма повече сили и някой ден няма да я има ако не я пощадят.

Аз не и се карам, просто ми е много криво, че все още се счита, че жената трябва да поеме цялото домакинство и да е щастлива от това. Още повече, в случая става дума за жена, която работи, въпреки че има сериозни заболявания. Мъчно ми е, че много жени са поставени в подобна ситуация.

Ън се бори срещу двама, обречена борба. Най- доброто решение е да се изнесе. То е въпрос на оцеляване.

Значи знаеш, че за мен и теб може да е лесно да се изнесем, да изгоним някого, а за други може дори да е невъзможно. Затова предлагам по-възможни неща.

Ние само даваме други гледни точки, не сме там, не е наша ситуация. Ън може да трябва да чуе чуждо мнение и да й е полезно с нещо.