Как намирате смисъл в несправедливия свят?

това може да е само трол
иначе , няма смисъл

Това, че са богати не ознавачава, че са интелигентни. Колко вафлени магнати и чалгаджийки правят по сурия деца.

Starr, на колко си,момиче?
любовта намери ли те?
хич не ми обяснявай теории, защото само след като те срещне "сляпата неделя" можеш да ги провериш!
и, най- често, животът те опровергава

На 30 съм, не ме е намерила любовта, не ми се вярва и да ме намери. А и да ме намери по някакво чудо, съм 100 процента сигурна, че не искам деца.

Ами не знам, Стар. Всички учени и хора на културата и изкуството, за които се сещам в момента, имат деца. Изключения са тези, които нямат. Това няма връзка с интелекта, а с мирогледа като цяло, който се формира от много фактори.
Теб като личност са те формирали фактори (среда, възпитание, междуличностни взаимоотношения, образование), различни от моите. Затова ние двете сме различни. Затова имаме различни ценности и очаквания от живота. И в това няма нищо лошо. Просто давам едно възможно обяснение защо един човек може да желае деца, а друг не.

Явно си намерила смисъла. Да приключваме с темата тогава.

Айде сега ниско интелигентните имали, нямали деца. Не е само нивото на интелект. Супер богатите правят двца, ама колко ги гледат? Или израстват с бавачки и виждат родителите си рядко, защото работят, пътуват. И говоря за мега богатите, не тук някоя чалга звезда и вафлен бос.

Повечето хора живеят на заплата и пак успяват да изгледат 1-2 деца. Не е само до парите като фактор. И аз не съм примряла да раждам. А с моята заплата други раждат по 2-3. Не съм богата, ама не съм и на мрз. Просто приоритетите са други. Това с децата какво общо имаше със справедливостта? Освен, че някои не могат да заченат, а искат?

Май беше във връзка с това, че едно дете не го питат иска ли да се роди и иска ли да го живее този гаден живот, да се мъчи само.

Каква е гаранцията, че ще се мъчи?!

Древните траки така се радвали, когато някой умре, защото се е отървал, и плачели при раждането на дете, защото много щяло да се мъчи. Явно ни е в ДНК-то.

Т.е. не си намерила любовта, не си намерила смисъла, но си щедра на заключения.
Спри със заключенията и това, което мислиш че знаеш за живота.
Остави да ти се случи нещо или няколко неща.
Имаше един филм, в който главният герой казваше ДА на всяко нещо и това беше много интересно приключение.

Ако гледаш на нещата само от негативната страна, море от хубави моменти ще мине покрай теб и няма да го усетиш.
А и го излъчваш. Негативизма. Хората все пак обичат да са покрай весели и жизнени събеседници.
Опитай. Нищо не губиш.

По дефолт.
Родителите няма да имат пари, които са всичко.
И детето ще се мъчи.
Дете само с милионер.
Пък ако ще да е последният ....никаквец, важно е да е с голям....портфейл и много банкови сметки.
Приоритети.

Ееее, щом нещата са тръгнали до правене на деца се предполага, че няма да е никаквец.
Така детето ще има всичко, дори и в непредвидени ситуации.
Все пак хората си имат типове. И аз се ядосвах едно време как А мъж казва, че харесва само жени със сини очи и руса коса, но приех, че всеки си има типаж, с който се вижда в бъдеще.

Мисля, че авторката така възприема живота - като мъчение. И не иска да го причинява на друг, т.е. на потенциалните си деца.

Бел _ 87: Никой човек не е питан дали иска да се роди. Поне в това отношение всички сме равни. В най-малко още два компонента също всички сме равни - всички разполагаме с 24 часа в денонощието; и всички умираме.

Няма как родителите да знаят предварително дали детето им ще иска да живее и дали ще е щастливо. Понякога при едни и същи обстоятелства едни хора са нещастни, а други - щастливи.

Например има хора, които са болни, но не се чувстват нещастни. Познавам такива. Опитват се дори да помагат на другите, да се чувстват полезни. Наслаждават се на настоящия момент. Казват: „Днес съм добре. Ще правя това и това...“.

А други хленчат при най-малкото неразположение.

Има дори родители на болни или починали деца, които не се чувстват нещастни. Някои приемат болните си деца като благословение; като нещо, което е дошло да ги сплоти и да ги научи на любов. Те намират смисъл в това - да се грижат за децата си, да направят живота им малко по-лек. Познавам хора, които се грижат по 50 и повече години за болни деца! Познавам лично няколко семейства, които имат по две деца с тежки увреждания и въпреки че децата отдавна са пълнолетни, родителите все още се грижат за тях. Така че има всякакви случаи.

Златина, съчувствам Ви, че не можете да имате деца, а искате. И аз нямам, защото съм с ДЦП, в инвалидна количка. Не мога да ги износя и отглеждам. Но не ми тежи, че нямам деца. Смятам, че животът може да е хубав и без деца. Вече съм на почти 47 години.

А дори човек да има деца, не е гаранция, че те ще бъдат такива, каквито очаква. Ето, аз съм такъв пример. Родно дете съм на родителите си, но съм с ДЦП. Както посочих по-горе, има и семейства с по две болни деца.

Ако много искате да отглеждате деца - можете да осиновите. Познавам поне 15 човека, които са осиновени, както и техните осиновители. Справят се. Някои от осиновените вече имат собствени деца.

Не всяко бездетно семейство е готово за осиновяване, но има хора, които се решават на тази стъпка и се справят. В живота винаги има риск – независимо дали си здрав, или болен; дали имаш деца, или нямаш; дали са родни, или осиновени...