Но няма да повярвате какво стана.
Нашата задушница беше на 9ти.Вечерта 8ми,срещу 9ти сънувах сън.Не знам даже сън ли беше.Виждах кадри пред мен,които минават много бързо,на лента.Приближи се нещо като снимка пред мен.Беше ръка,която е поставена на корема,жълта,подута,отпусната .Познах чия ръка беше.Казах си,това е ръката на бабата на мъжът ми,защо ми се показва.И всичко изчезна.Събудих се,и в главата ми не спираше думата Байрам.Все едно някой ми я прошепна.(мюсюлмански празник е).Сърцето ми се разтупка.Както и да е 9ти мина.На следващия ден сутринта правя обяд за детето.И телефона звънна.Беше свекъра,каза ми да отида да взема лекар,защото мислят че бабата починала.Веднага тръгнах,но лекаря беше зает и не можа да дойде.Помолиха ме да видя дали има някакви признаци на живот.Беше завита..Отвих одеалото за да видя пулс...Боже! В момента,който и видях ръката все едно ток ме удари.Ръката от съня в същата позиция.Не можах да повярвам какво видях..Наистина това беше шок.Излезнах на вън и казах,че е починала.И всички се разплакаха.Получих съобщение от сестра ми,в който ми честити празника.Чак тогава се сетих се,че имаме празник..Бях забравила...Получих още един сърцетуп..Това,което сънувах пак се случи..Наистина не мога да лъжа,направо се изплаших.А къде събрах кураж да влезна при тази жена не знам.Тя е първия починал човек,който виждам.Не можах да отида при моята починала баба даже,която много обичам.Това как го направих не знам..