Любители на кучета - 141

Ей , разтопихте ме Roo Roo и  Tintina!

И мен, и мен
Ей, разкошни сте!
Ване, борец е Зарка !
И това ще мине, ще се оправи кученце.

"Ако можете да започнете деня без кофеин, да бъдете весели и да не обръщате внимание на болки и страдания, да не се оплаквате, да ядете една и съща храна всеки ден и да бъдете благодарни за това, ако можете да разберете един човек, когато той не разполага с време за вас, ако можете спокойно да слушате критика, ако живеете без лъжи и измами, ако можете да се справите със стреса без лекарства, да се отпуснете без пиене, да спите без хапчета, ако можете честно да кажете, че нямате предразсъдъци срещу цвят, религиозни убеждения, сексуална ориентация - това означава, че сте достигнали нивото на развитие на вашето куче."

Здравейте, не знам дали съм за тази тема, но едно е сигурно...Винаги съм обичала кучета и винаги ще ги обичам. Кучкарка съм ...Но, днес пиша, тъй като моето куче почина тази сутрин. Сърцето ми е разбито на 100000000 парчета, не знам къде да се дяна, не знам как да продължа и не мога да приема всичко това. Преди много години, изгубих първото си куче, което имах щастието да ме придружава цели 16 години в живота и се бях заклела, че повече никога няма да си взема животинка. Но, ето на, преди десетина години ни подариха едно малко пале и ние искаме, не искаме, си го приехме. И разбира се, то стана член на семейството и си е и ще бъде. Това са ангажименти, отговорности, уговорки и разбира се една огромна и безгранична любов. Той е най-добрият ни приятел, другар, любов, сестра, брат, дете....Не мога да го прежаля и не искам да приема това, което му се случи. Не беше чак толкова " стар ", можеше още малко да си поживее и да ни радва, но....Последните му дни бяха агония. Само хора, които са имали кучета могат да разберат какво се случава. Писна ми да слушам простотии от рода на" Айде сега, не бива така да го преживяваш. Все пак е животно ".....Ми не, не е . Той е член на моето семейство и не правя никаква разлика дали е човек и животинка, защото го обичам. Това е. Толкова ми е тъжно, че не знам какво да правя, как ще продължа, всичко ми се обезмисли. Не виждам никакъв смисъл за каквото и да е . А иронията на съдбата е, че пътувам в чужбина на дълго и очаквано пътуване. Нито ми се пътува, нито ми се праваи каквото и да е било. Не е чесно, че нашите най-добри приятели живеят толкова малко. Кученцето е единственото същество, което ни обича повече от себе си. Да, това е точно така. Сърцето ми се къса, обичам те толкова много малък синеочко, мой Р......с толкова много обич...

Съболезнования! Наистина не е честно, че живеят толкова кратко.

Разбирам те, прегръщам те и знам колко ти е тежко! Когато предишното ми куче почина, се появих на работа с херпеси по устата от рев. Тогава шефката ми не разбра какво чувствам. Но, сега се грижи и обича кучето на внука си и ми призна, че чак сега е разбрала как съм се чувствала.
 Мисля, че кучето ти е на по- добро място - без болка и не би искало и ти да страдаш. Отстъпило е място на друга душичка, която ще има нужда от обич и грижи. Не се затваряй за нея, изчакай, дай си време...
 А може би е по- добре, че няма да сте вкъщи, където да чакаш познатото тропкане на лапи.

Благодаря ти......то ако бяха само лапичките...Всяка сутрин в продължение на 12,5 год разходки и всяка вечер над 1ч ходене, решене, игри. Той беше до мен, в най-трудните ми моменти, когато губех близки.....Той е големичък, синеок и с остри уши, хъски...Няма знаение, просто го няма. Не мога да го прежаля. Цялото семейство сме като попарени, няма жени, няма мъже. Рев. Няма да ходя на работа, издух се като плондер от рев, приличам на квазимодо. Сърцето ми ме боли. Нашият най-добър приятел и дете си отиде и то в големи мъки. Големите кучаци започват да влачат задната част, малко по-малко изгасват. Спря да се храни, не можеше да се движи - агония. Такава агония, всеки ден се будиш и се чудиш дали е жив. Определехме час за евтаназия, но той реши да си отиде сам, далеч от нас, в клиниката.
Но, за мое съжаление, аз не успях да се преборя със себе си и да отида до го погреба в градината. Просто не успях. Ревах цял ден, не знам къде се намирам. Баща ми го направи.
Не знам, как се живее без толкова обичано куче, без толкова любимо съшество. Миличкият...Надявам се , да се е видял с нашите близки и там горе някъде вече да са заедно...А един ден ние всички, отново ще се видим.
Благодаря още веднъж за съчувствието.

Ето я моята звездичка, BlackCat12! Тя промени живота ми, явно това е била неговата мисия. Тук е на джаз фест "Звукът на тишината " на Перелик.
 

Красавец!

Същата бяла муцунка, малко по в бежово.....Но същите щръкнали ушички и красиви сини очички.....Немога все още да изпратя негова снимка....Когато се почувствам готова, тогава ще изпратя.
Но,може ли да кажеш на колко години стана зездичка и имаше ли подобни проблеми със задната част и крачетата. Въобще, защо стане звездичка...?

Тази снимка е обработвана заради печатането на тениската, затова е по-тъмен, отколкото в действителност. Много светлосини очи, чак стъклени изглеждаха.
 Тук е по-реален цветът му..


На 11 години си отиде внезапно, най-вероятно инфаркт, без никакви болежки преди това. Скоро писах за това.

Хора... разплакахте ме.... така, както разбрах, че ако искаме да имаме деца е... да си ги осиновим.
Ми... Господ решава и предписва понякога "несправедливи" събития, но винаги с някаква цел. Де да знаехме с каква.
BlackCat12... моите съболезнования 😪❤. Няма думи, които да опишат болката в душите ни. Няма и облекчение. Загубата на домашен любимец е като да загубиш дете. Усещам го така 😔. Силата и волята да преодолеем загубата е... нечовешка. Но... тези души, тези мили лапи, очи, уши... те са там... дошли с цел и отишли си, когато..  така е трябвало. Не е честно, спрямо нас, хората. Нашите приятели, нашите сърца, нашите най!
Стана ми много тъжно... за няколко дни... две прекрасни създания станаха звездички... не е честно... но кой ли ни пита? М.....а му.
Прегръщам ви всичките! Не зная какво друго да кажа, разбирате ме. ❤ме ви.

Vanne много се радвам, че Зарето е по-добре. Изпращаме ви прегръдки.
Black cat аз също съм такава и много тежко преживявам загубата на животинче. И аз имах 13 години хъски, което ми е било изключително скъпо. На нас ни се наложи да я евтаназираме, защото се разболя от рак на млечните жлези и много бързо се разви. Тогава докторите казваха, че е стара и може да не преживее операцията. Много бързо от грахово зрънце стана топка колкото юмрук и започна да изтича течност от нея. Тя постоянно се ближеше и от едно жизнеродостно куче беше станала слаба и унила. Нямаше да издържи още дълго и решихме да не я тормозим колкото и да ни беше трудно. След това се бях зарекла, че куче повене не, обаче 10 години по-късно дъщерята се появи и имаше огромен страх от кучета. Моя мъж ни изненада и донесе едно кутре от някаква жена ги подарявала. Но за съжаление 8 месеца по-късно кученцето както си беше супер изведнъж се почна едно повръщане, дадоха му лекарства, инжекции, но за 24 часа си отиде. На следващия ден като се прибирахме отдалеч в двора мернах куче черно и бяло като него на неговото място, направо сърцето ми щеше да изкочи, това е невъзможно, но се оказа друго бездомно, което обикляше и понеже нямаме врати на двора беше влезнало.Пак се бях зарекла друго куче не. Но ей на няколко месеца след това си имаме Съни. Надявам се  да ни е жива и здрава, колкото се може повече.
Black cat  направете си пътуването и се отпусни. Пък после може да си вземеш друго кутре и знай, че предишното винаги ще е с вас.

BlackCat12, съчувствам ти! Ние тук разбираме, че "просто едно куче" не е никога "просто едно куче". Уви, отиват си по-рано от нас и трябва да го приемем като част от живота ...

Съжалявам за загубата, Blackcat12! И аз ревнах пак. Не знам кога е по-тежко, когато ги загубиш на 12 или на 2. Борим се ние, пикаем съсиреци още, свито ми е сърцето. Ще оздравее ли този мехур или ще бъде дълга агония. Опитвам се да мисля позитивно, но съм изтръпнала от страх. А утре ще отида да слушам пак онези безсърдечни простакели на работа.. ама стига и ти за едно куче, ама гледай себе си, важното е ти да си спокойна и здрава. Едната стигна дотам да ми разкаже как на времето уж без да иска забравила болонката на улицата и така се отървала от нея. И това го разказва през смях. Направо ми идваше да й забия един.
Животните са ни подарък от Бога, аз така мисля. Явно той си ги прибира когато реши.
Днешна Зарка, добре изглежда като че ли... макар и поотслабнала.