Защо искате деца ?

Естествено, че имат. Някъде повече, другаде по-малко. Някои от нас ги минимизират, други направо ги игнорират. Повечето сме намерили някакъв баланс, но има и изключения. Живот.

За мене бяха прекрасни години, в които децата ми имаха майка. С мъжа ми сме отглеждани от детегледачки и баби, като аз съм и гледана далече от мама известно време. Незаменимо е.

О, почивки имах прекрасни, на всякакви места, стига да са близо. 4 месеца ваканции на децата, от които малко дни седяхме в къщи. Ходехме и с приятели, но поединично, защото единият оставаше с децата. 

Уикендите и празниците бяха по-хубави от сега. Приготвят всичко в петък вечерта и в събота всичко е готово. Често бяхме по хотели и ресторанти през уикенда.

Трудов стаж може и жената да има ако съпругът и я пише на работа в семеен бизнес 🌞. Няма значение чий е дохода. Данъците тук са семейни. Нашите пълнолетни, учещи деца се водят като членове на домакинството и така се освобождават от данък някакви суми, а може и никакви да не се платят. Зависи и има ли ипотеки, какви са и на коя година са. С някои се освобождаваш от данъци за 10г.

Ако няма трудов стаж жената, наследява част от пенсията на мъжа си. Ако се разведе и е била домакиня, има издръжки, може да получи половината от пенсионния фонд на бившия, да духне с къщата и да покани в нея Гошо от фитнеса ....... да и смени крушките, шшшшт. После с Педро и Мигел в Куба. 

Никой не остава домакиня за призвание. Оставаме за да сме с децата.

Целият зор да е някой без деца е за да е красива баба ли?
Стегната баба с деменция, например, че това е част от живота.

Не става дума за това. Наясно сме, че св Петър ще ни приеме каквито сме.

Все ми е тая как изглеждам. С деца ги няма личното време, покоя, свободата, която имаме когато нямаме деца.

Е, стига, де! Съвсем я разколебахме момичето

Има последствия. Не отричам. Само дето за мен положителните надделяват. И физически, и психически.

За психическите последствия нищо не сме казали....

За мен е дребнаво да се дели непрекъснато всичко наполовина - бюджет, домакинска работа, грижи за децата и всякакви задължения. Семейството би трябвало да е едно цяло, а не като някакви съквартиранти, които само гледат кой какво е дал тази седмица и мрънкат. В семейния живот има различни периоди и не може винаги всичко да е еквивалентно. Сега все едно да вземем да се сърдим защо ние трябва да кърмим и да не се наспиваме, а мъжът да си спи. В друг период, пък, мъжът ще се нагърби с нещо и ще му се стори, че жената нищо не прави. Затова мога да ви кажа, че тънките сметки и дребнавостите в едно семейство, не водят до нищо добро. Най-много да си избодете очите и да се разделите накрая.

Аз бях с две почти сляти майчинства. Гледах децата доста време и поради причината, че исках да си спестя ясла с непрекъснато болни деца. Понеже си работим самостоятелно с мъжа ми, в този период съм работила само ако имам време. Но бях поела почти изцяло грижите за децата и домакинството. А мъжът ми в този период не ми е поискал и една стотинка. Не мисля, че съм прецакана, че всичко у дома аз съм го правила. Напротив, виждах, че мъжът ми знае колко много върша и как един дом няма да се изчисти сам, децата няма да бъдат нахранени сами, и съответно ме освободи от финансовата грижа за абсолютно всичко. И аз имах спокойствието да мисля само за децата и да съм до тях. И не, не чувствам, че ме е издържал. Аз вършех достатъчно много работа. После постепенно започнах да увеличавам работните си ангажименти, когато и двете деца започнаха по-редовно да ходят на градина. Но покрай многото боледуване през зимата, често се налагаше пак да оставам вкъщи по една, две седмици. А като съм си вкъщи, разбира се, че ще пусна миялна, прахосмукачка и пералня, а няма да чакам мъжа ми да се прибере в 8-9 и да чисти той. На по-късен етап е имало случаи, в които той е оставал с децата у дома, а аз съм била по задачи през деня. Ами принудително е пускал прахосмукачка и почиствал кухнята и съдовете след хранене, т.е. каквото е било належащо. Не обича домакинската работа, но и не обича мръсотията, а след едно ядене на децата, под масата всичко е в трохи и е неизбежно да не се почисти след тях. Затова казвам, че периодите и ситуациите са различни, и не може да се гледа във всеки един момент кой какво е свършил.

И липсата на сметки също не води до нищо добро. Може като някой се усети, че прави всичко сам пак да се разделите.
Тук говорехме за майчинството като професия, от там тръгна кой какво прави в едно семейство.

Не е казано да се дели наполовина, а и двамата да са еднакво отговорни, пък да поемат според възможностите си в момента.
Разбира се, някои неща може изрично да поеме само единият, когато му е по-приятно или по-лесно физически.

Коментираше се по-горе, че при ходенето на работа е по-лесно. Разликата е, че в и в двата случая домашните задължения не изчезват - нито децата изведнъж стават самостоятелни, нито семейството огладнява по-рядко, нито дрехите стават по-чисто. Само дето се появяват и едни 4/6/8 часа, в които работиш и за друг, колкото и лежерна да е работата.

Според мен за един мъж е по лесно да дава пари, отколкото наистина да участва в грижите за дома и децата. Той така или иначе ги изкарва тези пари. Малко мъже с ниски доходи биха тръгнали да се гърбят двойно за да издържат жена и деца и не биха се посвенили да кажат "Е, нали вземаш майчинство, за какво са ти още пари."

Интересно ми стана, че Крис си трупа парички на тайно от жена му място, а жена му дали има спестявания? Последното ми е по любопитно. Другото е, че парите щели да останат за децата. Освен ако не са на влогове на тяхно име и той може само да внася без да тегли, не го вярвам това. Не че ми пречи как някой си оправя нещата, но ако жена ги прави тези неща излиза меркантилна, златотърсачка и т.н. А при мъжа - ами тя може да избяга с Гошо, те ще останат за децата и т.н. само и само да се оправдае.

За периода на бременността не мога да се оплача, но майчинството след това ми такова таковата. За 3 години се състарих страшно много, чак не мога да се позная.

И в това е грешката на много жени, оставащи у дома, разчитайки само на мъжа си.
Иначе парите, колкото и да изкарва мъжа, не означават нищо за семейството и децата, освен повече удобства, докато емоционалната страна и отношенията би следвало да са основата. Парите са само средство, но те не заместват личното участие.

Един човек, нарочно не казвам мъж, научи ли се да му прислугва някой и никога не се отучва. Пари като изкарва да се вземе домашна помощница. Майка с бебе или малко дете е на работа 24/7 все пак. Като родих и в сградата всичко живо се обеби, та после с интерес ги гледах как поръчват детска кухня за децата, но въртят манджи за мъжете. Непонятно ми е и до днес. Като имаш енергия да готвиш мисля, че детето е по-важно. Все може като се прибере мъжа да се направи една салата и да хвърли едни пържоли във фурната или на скарата. Тук манталитетът ни  е такъв и по подразбиране жената е чистачка, готвачка и детегледачка.
Франсетата съм ги гледала с по три повече деца, ама бащата е пълноправен родител и съжител. Те затова и при развод вече почти няма случаи с издръжки, а си делят отглеждането наполовина. Тук майките отчуждавали децата от бащата, но повечето бащи на малки деца нямат никаква идея какво да ги правят, защото са като на гости на майка с бебе.

Наблюдавам интересна тедненция около мен. Жените спестяват преди майчинството, за да може по време на него да не "тежат" на семейния бюджет с редуцираните си доходи, че някои даже участват с майчинството си в плащането на сметките и разходите на децата. Поемат и домакинската работа изцяло, и основните грижи по детето, бащите си поиграят малко с децата за час и после си почиват, щото нали, те работят. Не го разбирам, наистина, при това съвсем не се касае за отчаяни жени без избор. Мъжете им също считат, че това е в реда на нещата, но при предложение те да останат вкъщи по бащинство, а жените да се върнат на работа, подскачат като ощипани. Междувременно мъжете наистина си разполагат със собствения доход - за лични покупки, хобита, спестявания. Силно се надявам след 25-30 години този модел да е различен за поколението на дъщеря ми, толкова ужасно несправедливо ми се струва.