Защо искате деца ?

Да де, колко му е, един седи вкъщи и си измисля занимания, другия цял ден работи и като се върне мие прозорци и готви, защото така показва уважение. Знаеш ли ако на мен някой пробва да ми приложи такава схема колко време точно ще отнеме да изчезна? Към седмица макс. Защото и мъже с такива претенции се навъдиха напоследък.
Иначе има и такава категория, трофейни съпруги. Лошото там е, че обикновено не остава една, а като спре да краси и я сменят. Не ми се струва много добре.

Разбира се, ако работата му е толкова тежка физически, а жената си почива през деня, тогава е различно.
Но от позицията на жена, която от 5 години не работи, мога да кажа, че имам достатъчно ангажименти и времето ми е достатъчно запълнено, за да поема изцяло домакинството и не бих го направила, дори да зависех от съпруга ми или той да работеше по 12 часа тежък физически труд. Е, може би във втория случай щеше да ми е жал и да се напъна още малко.

Защо, интелектуалният труд не уморява ли? И съм била и от двете страни, и с много изморителна интелектуална работа, и на издръжка на ММ. Та не е нужно някой да ми обяснява колко е трудно в наши дни да се правят ежедневните неща по домакинството ако детето не е  до една година и колко е лесно като се върнеш в 19 да поч еш да готвиш за готованец

Криско, хайде-хайде, в такъв сговор сте си си живяли с жена ти, че форумът помни твои реплики как щяла да се оправя без теб. Миналата тема Кукумицинка ги извади наяве

Не разбирам тази нужда всеки път да се излагаш дори и виртуално, давайки показно защо жените предпочитат да работят 🤷🏻‍♀️

Вероятно има разлика.
Аз никога не съм била на чужда издръжка. Работата на съпруга ми не изисква продължително отсъствие от дома, а и съм я работила години наред, та съм наясно колко и как изморява. Може затова да не правя разлика. Или пък причината е в това, че не приемам, че една неработеща жена е длъжна да се грижи основно и само за домакинството.

Отговарям като седяла дълго домакиня - сутрин правех закуска, обличане на децата. ММ ги водеше на детска градина или училище. После пазар ако е пазарен ден, готвене. В 11.30 вземах от градина, в 12 от училище. Една година трябваше да взимам малкото в 11.30 и да чакам голямото пред училище. Връщане у дома и обяд. Водя на градина и училище в 12.30 и 13ч съответно. Връщам се разтребвам, слагам вечеря, чистя ако има нещо.  В 16.30 отивам да ги взема и развеждам по фехтовка, английски, футбол или там каквито кръжоци имаше и понякога проверявам едното дете на друга майка, защото няма как да заведа и двете за 17ч в различни зали. Ако е хубаво времето парк, прибиране, домашни, подреждане, вечеря, къпане, приспиване. Ако някое от децата е болно се ходи на лекар, аптека, лаборатория итн.

Тук децата имат 4 месеца ваканции. Хайде, 1м ММ може да ги заведе някъде, но останалите 3 месеца аз ги развеждах.

Прозорци ...... миех чат пат. Като ме няма с децата, ММ викаше човек да измие дограмата, че две от стаите и хола са целите в прозорци от таван до под.

Така решихме в началото, а и първото дете се роди 1110 грама и 3 месеца преди термин, та имаше доста разкарване по болници и беше труден за гледане.

Разбира се бяхме женени и ако ММ беше решил да ме шитне, можех да си остана в жилището, продължавайки да съм домакиня, с прилична издръжка за мене, освен за децата. Вариант домакиня в България не бих приела.

Тук съм правила разбор на мой нормален ден. Една млада потребителка заяви, че се е уморила само като ме чете. Докато на работа излизам в 8 и 15 и се връщам в 18 и 45. Кеф.

Е вадете де - например от две мнения по-нагоре, където написах, че с жена ми никога сме нямали разногласия на парични теми.
То хубаво, че искате мъжете ви да ви дават заплатата си и и да ви купят жилище на ваше име, това може да е било ОК едно време, когато бракът е бил доживот и пред попа като се жениш казваш "докато смъртта ни раздели", а за развод е трябвало да ходиш при папата. Даже Хенри 8ми нали уморил няколко от жените си, защото папата не му давал развод. Но сега вече не е така, както го доказват и много примери от самия този форум.
Ми нали утре жена ти може да каже "напускам те, отивам да живея с Гошо от фитнеса". И в кое положение ще си по-добре: да почнеш да се молиш "мило, ама защо така, къде сбърках?" или да кажеш "на добър час",  пък жилище Гошо да й купи. Или да си купи сама - нали затова е работила и тя.
То да кажеш, че тази част от доходите си, която не давам на жена си, ги изпивам - пък аз ги прибирам на сигурно място и ще останат на децата някой ден. А жена ми, докато ми е жена, нищо не й липсва - нито жилище, нито кола, нито почивки. Дай боже така да останат нещата.

Направо си като в плаващи пясъци. Опитваш се да се измъкнеш и все повече затъваш
Значи ти си къташ парите на топличко, но понеже било за децата (евентуално) нямало проблем

Ами Крис, щом и двамата ви е утройвало, къде е проблемът? Само дето това, което описваш си, си е едно поравно разпределение, а не това, което прокламираш - жената да гледала къщата, пък ако искала да работи, да се оправя, не е твой проблем. В крайна сметка, ти за ли си поравно делене на работа и домакинство? Доволен ли си, че в такава схема си живял?

Иначе не знам ти как си действал с жена си по време на майчинството и тя как е реагирала, ама ако някой си мисли, че ще ми дава "джобни" за моите "лични нужди", направо той да поеме половината майчинство, така аз ще си имам собствени пари и няма да чакам той да ми дава подаяния, щото видиш ли като жената била в майчинство, това не й давало права над "неговите" (не семейните, видно) пари.

А иначе, жената хубаво може да те напусне за Гошо, ама ти не можеш ли да я напуснеш за Петранка? Само дето в случая домакиня-работещ, жената като си тръгне, ти си имаш кариерата и заплатата, а ти като си тръгнеш, тя остава на улицата, без доход. И затова казвам, който иска домакиня, да вади голямата кошница. Това по-скоро към жените, де. Бъдете умни. Криско много добре илюстрира защо, така че неговото "показно" ми идва супер на аргументите. Иначе аз не бих могла да съм домакиня, никога не съм го желала и търсила, та хич не ме интересува има ли кой да ми го предлага, ама ако някой все пак се опита да ме увещава, минимум това ще трябва да извади, за да не му се изсмея.

@Филомена - От какво се измъквам, драга, и в какво затъвам?
Казвам, че не си превеждам половината заплата в сметка на жена ми и не съм й купил жилище на нейно име. Жена ми си работи и изкарва добър доход, над средния. Пожелавам на всеки така да затъне.

@Лъвица
Уж много помните какво съм бил писал преди, пък това дето сто пъти съм го писал не го помните.
А то е: аз не искам жена кариеристка, която все да е в офиса и в командировки, а да метне децата на мен или на гледачки. Не ми трябват парите, които ще изкарва, защото и аз изкарвам достатъчно. И съм си намерил такава жена. Има и други типове жени, лошо няма, аз не съм мъж за тях - нека си търсят мъже по свой вкус.
Ако иска да работи (тя така и прави), ако не иска - да не работи. Но децата вече отдавна са големи, те са по цял ден на училище, няма какво да им гледа, нито имаме толкова къщна работа. Така че ако мисли да лежи на дивана и да виси в мола, а пък аз да й давам пари на ръка и да й купя жилище на нейно име, няма да стане.
Когато беше майчинство, първата година си е получавала кажи-речи заплатата, а втората по-малко, и съм й давал пари на ръка, когато ми е поискала (рядко - когато не е минавала покрай банкомата). Тя си е работила и преди да роди и винаги е имала пари в сметката. Питал съм те и теб - ти ако имаш Х хиляди лева в дебитната карта, ще кажеш ли на мъжа си "дай ми 100 лева да си купя шампоани и гримове"? Не помня какво отговори - май беше, че ще ти е обидно. Е, и на жена ми вероятно й е обидно да си иска по този начин.

Фивър, не е до това кой кого издържа,  а до уважение и разбиране на човека до теб. Съжалявам, но аз съм републиканец, не харесвам крале, кралици, принцеси и принцове и уонаби такива. Независимо кой колко пари има, задълженията се разпределят според това кой колко работа има. Ако някой работи извън дома едни 8-9-10 часа, е нормално през това време другият да свърши основните неща по домакинството, без някакви ексцесии. И не разбрах, уж уредите правят всичко, пък все има работа, която не позволява да сготвиш. Абсурдно е. Аз знам че и прането отнема време, не е само натискане на копче, но и не е като преди на реката. При нормална организация се успява да се свърши всичко за деня без да априпаднеш от умора. Макар че да, по-натоварващо е понякога и от работата навън. Иначе не знам да си адвокат колко измаря, казват че достатъчно. За други интелектуални професии гарантирам че уморяват. Не само копането е работа.
Невена, именно това е нормален ден на домакиня. Ама не ми изглежда да чакаш ТМ да готви. За това ставаше дума, че ти като си домакиня и трябва пак ТМ да те отменя с трудни неща. Трудно се оказа да сготвиш, измиеш прозорците и т.н. Иначе е ясно че никога не съм поемала чак на 100 % всичко, ама тези ежедневни тривиални неща е напълно нормално и всички които са си вкъщи и познавам го правят. Очевидно ако не си добре примерно не правиш нищо, случва се. Ако детето не е добре правиш по-малко и се включва съпруга. Но в нормални дни е наистина прекалено да се правим на принцове и принцеси, при условие че иначе примерно може всички заедно да си поговорим, да се видим, евентуално и да се излезе понякога.
Вариант домакиня в България не бих приела - и аз, никога. Абсурд!!!

Нели, писала съм как минава денят ми като неработеща вече. Писала съм и как минаваше преди като работеща. Че и на съпруга ми съм писала как му минава. И не работи извън къщи, когато не е в съда или на среща с клиент. У дома си е. Не го карам нищо насила, нито той мен. За 32 г съвместен живот сме се напаснали и сме избрали да се грижим поравно за дома, децата, битовите ни нужди и т.н. Не съм писала, че не готвя. Коментирах поемането на работа от жената, докато мъжът си "почива", а тя явно няма нужда от почивка, независимо дали работи или не. Как беше - справя се и не тормози мъжа си, мрънкайки.

Аз едно не мога да разбера, защо изобщо се говори за "издържане"? Ако единият е поел цялото домакинство и децата, той напълно си е заработил парите и за мен му се полага половината от семейния доход по заслуги. Мен са ме издържали родителите, когато съм била дете и съм учила.

Иначе и аз смятам, че работата и домакинството трябва да са разделени (относително) по равно. Ако домакинството е 80/20, работата да е 20/80. Ако е 50/50, работата също да е 50/50. Ясно е, че това зависи и то други фактори и тежестта не е винаги пропорционална, но мисля, че разбирате какво имам предвид. Конкретно в случая на Фивър, доколкото знам, те дълги години са работели заедно, заедно са изградили бизнеса, тя е супер в час с работата, и вярвам знае какво и защо иска и очаква.

Именно