Защо искате деца ?

Аз пък не се чувствам - поне дотук - прецакана от грижите по децата. Може би защото в общ план много повече са ми дали, отколкото са взели. А не е да не съм имала и безсънни нощи, и болници, и сама съм гледала деца за известен период, и какви ли не стресове. Но аз изначално винаги съм мислила отглеждането на дете за нещо много трудно и имах нагласата, че "лесно няма". А и моите поотраснаха, по друг начин виждаш нещата, когато бебешкия рев, тръшкане и истерии са зад гърба ти.

Всеки човек може да е свободен, но повечето не искат, защото трябва да поемат последиците от избора си.
Има една много хубава книга от Хари Браун - How I Found Freedom in an Unfree World
На мен ми беше много интересна, макар по принцип да не си падам по книгите тип "самоусъвършенстване"
Той казва, че можеш да се освободиш от всичко, стига да решиш и да си готов за последствията: можеш да се освободиш от гадния си шеф, но трябва да си готов да минеш без заплатата, която той ти дава; можеш да се разведеш от съпруга/та си, но трябва да си готов да минеш без нещата, които той/тя ти дава. И така нататък.
За повечето хора май е по-лесно да са роби на някого (съпруг, родител, началник, държава, или нещо друго) отколкото да са свободни.

Фертилността и раждането на деца не загрозяват. Сега, ако човек се изпусне и качи 30 кила то не е хубаво за самата бременност. Лично аз от бременността и раждането, а и от година кърмене, негативи не виждам. Негативите идват с годините и разни болести, иначе човек си изглежда както си е изглеждал.

Колкото до свободата на жените, вероятно никога няма да сме свободни и равни на мъжете, защото засега имаме права само ако се държим като мъже, да работим като мъже и прочее. Опитах по-рано да кажа, че жената е изгубила правото да бъде просто майка, вече не е право да работиш и друга работа, а задължение. 3 деца, например, са си 10 години майчинство. Каква кариера можеш да правиш после? Вероятно просто ще имаш някаква работа и нищо повече. Другият вариант е майчинството от 12 седмици, но тогава бебето ти го гледа друг. Не си майка активно. Това за мен не е  ок в днешния свят, пък не отричам нуждата на жените да работят, но не виждам причина да сме длъжни. Отглеждането на деца си е сериозна работа без почивен ден.

Бременностите ми са се отразявали на физиката за около година, броейки от последните месеци на бременността. През останалото време си е зависило от това как се грижа за себе си, как се храня и колко спортувам. ЕГН-то нанася повече щети, но това се случва и без деца.

Нормално е едно младо момиче да се страхува за слабото си, стегнато тяло. И да му казвате, че така или иначе след 20 години ще висне, то знае, че може с една бременност това да стане само след година. Къде е година, къде са 20.

Нормално е да има видими последствия след като тялото е износило 3 кг бебе. И те не са най-страшните. Далеч по-неприятни са невидимите последствия
Не разбирам защо винаги се говори за кг. И да ги свалиш тазовите кости си остават разширени, както и големите прави мускули в коремната стена. За перинеума да не говорим. Кожата навсякъде по тялото също се е променила заради дозите хормони. Бюстът след кърмене се "самоизяжда" - съвсем закономерно намаляване на тъканите. На клетъчно ниво също всяка бременност дава старт на разнищването на теломерите, което е белег за остаряването.
Това са факти. Не кой как си влизал в старите дънки.

Само два варианта ли има? Работиш/имаш връзка - роб си. Не работиш, нямаш връзка - свободен си.

Philomena, честно, аз никога, ама никога не мисля за правите си мускули, за последствията върху тялото си и подобни. Сега че сме в тази тема, се сещам, че имам какви ли не последствия, сраствания и т.н. но те ама грам не са ми на дневен ред в ежедневивто. Та не всеки е вгледан в последствията, някои не ги и забелязваме.
А точно като родиш млада за нула време влизаш обратно във форма.

Такова нещо като пълна свобода няма. Или зависи какво разбира човек под нея. Ако е да прави, каквото си иска, без да се съобразява с външни фактори, е абсолютно невъзможно. Най-малкото с природата не можеш да не се съобразиш. Ако е да не си зависим от никой друг човек, е също невъзможно, понеже сме социални създания.
А защо мислите, че двойките, които имат 5-6г брак и възможности нямат деца от егоизъм или консуматорско мислене? В моя прителски кръг за съжаление всички такива случаи се оказаха с репродуктивни проблеми. Много често хората ги крият и не искат да говорят за тях. Една приятелка(не ми е много близка) ми сподели как опитват за бебе от 7г чак след като забременя. Иначе и тях като ги погледнеше отстрани човек би си казал, че не бързат понеже си гледат рахата. Друга приятелка пък само дава зор на годеника си за бебе, той все се дърпа, че няма закъде да бързат на 30г. Е, да, за мъжете 30 са едно, за жените друго. Те си живеят спокойно с мисълта, че и на 50г могат да създадат дете, докато ние все се чувстваме притиснати, че времето изтича.

Това, че ти не се замисляш, не значи, че не съществуват.
Младата кожа е много по-податлива на стрии, отколкото по-възрастната. Странно, но факт.

Не, разбира се - затуй човекът е написал цяла книга как да намериш баланса. Мога ли да я резюмирам в един форумен пост...
Либертарианците казват така - всеки има свободата да прави избори, и животът му се определя от тях. И последствията и отговорността са си за него - не за някой друг (съпруг, родител, общество, и т.н.)
Например Бояна по-горе казва - как хем да правя кариера, хем да родя 3 деца и да ги гледам - ами няма как, избираш кое е по-важно за теб и структурираш живота си според това. Кой да ти ги гледа, докато правиш кариера - аз ли...

Съгласна съм Изгубили сме това право и е много тъпо, когато една жена реши да остане вкъщи за по-дълго, мъжът я подкрепя, от страни другите жени я критикуват, мързелива била и т.н. Или просто завиждат?
Жената в днешно време се в нагърбила със 100 неща и после се оплаква, че е много натоварена.
Относно тялото наистина е въпрос на грижа за себе си, ако се постараеш да не качиш много килограми т.е. до 15-17 кг макс се свалят много бързо.

И ако мъжът и реши да не я подкрепя в повечето страни няма никаква защита. Отделно не и тече трудов стаж и ще си остарее без пенсия. Това право сме го изгубили напълно и не мисля, че равенство е да сме мъже, защото не сме. От това губят и децата, според мен, както и от краткото майчинство по света.

За свободата, пълната свобода е илюзия. И аз съм стигнала до същото мнение, трябва всеки да се научи да носи последствията от решенията си. Но винаги зависиш от нещо, дали от семейство, дали от работа, дали от здравословни проблеми, дали от някакви твои страхове, никога не си напълно свободен. Но наистина ми омръзна да чета проповеди как трябва, с патос написано. Няма общовалидни формули, всеки намира неговия си начин. И няма как винаги да ти е леко и хубаво, има и трудни моменти в този живот и ако си с нагласата че си с един човек за да Ати е хубаво само, иначе пътя, при първата по-сериозна трудност всичко се проваля с гръм.

Ох, с тези последствия. Тазът ти се разширява само ако е бил тесен. Иначе не. Което не значи че си бил дебел преди, просто различна конструкция на костите. Т.е. далеч не на всеки се разширява. Стриите зависят от типа кожа на първо място, от това колко кг си качил и на последно място дали се мажеш редовно. Аз на 18-19 имам рязко отслабване, което също предполага стрии уж. Нито след това, нито след бременността имам, ама нито една. Не е моя заслуга, просто ген. Имам естествено раждане, куп шевове(вътрешни и външни), нищо не остана като последствия, беше трудно няколко месеца и толкова. Не е моя заслуга и това. До късмет е. Другото е че по време на бременността ме следяха много изкъсо за теглото, качих 8 кг само и това много помогна. Не са мислили за моята фигура, просто така е по-добре за детето. Кърмих три години и половина, не ми се намали бюста, даже е с един размер отгоре на чашка. Отпусна се, да. Ама знаеш ли колко ми дреме, така или иначе ако не е А-В си оказва влияние гравитацията, искаш или не. Та стига с това плашене, всичко е много индивидуално, зависи и колко внимаваш. Не ставаш чудовището от Лох Нес.
За санкциите и т.н. няма да влизам в полемика, че ще ни трият иначе.

Възможно е, ако бащата участва наравно в гледането на децата си. Тогава се постига баланс.

Иначе и работата, и връзката може да са удоволствие. Не идват без минуси, но идват с много плюсове. Така и така си "роб" на тялото си - то си иска минимум храна, за да оцелее, та човек поне може да се стреми да си намира приятни начини да си задоволява нуждите. Вече ако няма капацитета за това, никой не му е виновен.

Не виждам какво пречи на една жена да бъде домакиня? Никой не е дошъл вкъщи да ми се кара. Единственото, което ме накара да прекратя този период е моето лично желание.

Нели, на много жени може да не им пука, но също на толкова им дреме и то много