НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 8

Благодаря за съветите. Вече се убедих, че ще е най-добре да го спрем от яслата. Следващата седмица ще го пусна за последно и после чак на градина.
Мамси, добра идея ми даваш за детегледачката. Прокрадна ми се и някаква мисъл да си наема шофьор , който да ни води 2-3 пъти в седмицата на някое развлечение, но още не съм решила какво. Питах във ФБ за идеи и ще видим. Някой има ли опит с КиндиРу? Става ли за една майка с две деца, които ще са в различни "класове"? При положение, че Борко ще е залепен за мен. Или просто да ходим в някакъв детски кът. Не знам още. Просто ми се иска да намерим някакво занимание, което да чакаме с нетърпение, защото еднообразието ще ме съсипе. В този скапан квартал без парк и без площадки, направо вече се чудя какво сме харесали в него с мъжа ми като си купувахме апартамента. Една разходка ми излиза златна, защото пазаруваме "за забавление", хайде до тоя магазин, после до детската борса, после до количките (дето се пускат стотинки). Редовния.маршрут.всеки.божи.ден.  
Вече си мисля, че ще отгледам консуматор, който иска да си купи нещо от всеки магазин, в който влезе. И аз позволявам, защото това ми е единственото време за "почивка" и искам поне за малко да не се занимавам с крясъци и истерии (вкъщи е така по цял ден). Уж бяха terrible twos, пък скоро ще станем на 3 и то положението сякаш по-зле става. Днес стана, отвори си очите наспан и свеж и се тръшна за една скапана палатка, 20 мин рева, после уж дойде да ми помага да пусна пране и се разрева, защото не му давам да пъхне всички капсули, после рева за сиропа за кашлица, после искаше да нагризе цялата тава мъфини. Това всичко придружено с крясъци и рев и още нямаше 9ч. После как да не иска да се гръмне човек. В същото време приятелки с деца, които се тръшкат един път в седмицата се оплакват, а ние им минаваме рекорда само преди обяд.
Оф пак се оплаках, сори хора, ама не знам какво хубаво нещо да кажа. Тук там има някакви малки победи, но като цяло е тегава работата.
Поне да бях шофьор, нещата щяха да са други.

Злати, а градския вариант ли ти е? Не знам сега с ремонта от къде минават и колко се пътува, бях чела, че е много. Коки много се радва като се вози в автобус, ако Борко ще кротува поне ще разнообразите малко. Разбирам те иначе, аз също не съм шофьор и за това въобще отписахме Виница като търсихме апартамент (плюс това че баща му работеше в ЗПЗ и пътуването щеше да му е над час в посока). Няма ли някое детенце около вас да си ходите по гости или при баби по-често да гостувате или сам да го оставяш?

Ооо Злати разбирам те, аз с едно мога да кажа кротко дете, ми беше втръснало от това еднообразие. Хем съм шофьор, но и това не помага, като си помисля колко път трябва да измина, за да стигна до кратко място. Давам ти идея, качвах Жорко на автобуса и на дружба ходихме. Буквално са ти 2 спирки. Там има кафенце с люлки, пързалки и се събирахме много майки. Още се събират там, така че ще ти е разнообразие. Сега като ми се е налагало с автобуса да стигна до работа, редовно се качва една майка, която е с 2 деца, но пътува чак до спирка Явор. Винаги и правим място да седне и някой и придържа количката. Това и е транспорта на нея, всяка сутрин по едно и също време се качва с двете деца. Поне до Дружба слезте. Там е сянка има алея да кара мотор или каквото има а ти да буташ количката.

Злати, Киндиру е много хубаво занимание , но не знам как ще го съчетаеш с двамата тъй като в часа влизат мама и детенце . Т.е трябва да си с двамата в двата часа , а не знам как ще правите упражненията . Чуй се с момичетата които водят групите и виж дали няма да могат да измислят нещо .

flow_rs, градския транспорт е вариант, но още не съм се престрашила да пробвам. Притеснявам се дали Борко ще стои на седялката, да не вземе изведнъж да хукне и да слезе на някоя спирка. Напоследък ми прави такива номера и ми е супер страшно. Например изневиделица побягва в магазина и се крие из щандовете или пък днес както се разхождаме с Огито в количката, изведнъж се мушна в едни храсти до главния път. Аз се опитвам да го пресрещна - бяга в другата посока, сменям и аз посоката - и той я сменя. И през цялото време се хили, а аз ще получа удар, защото 1. сме до главния път и 2. защото Огито е на няколко метра без надзор, докато се опитвам да хвана баткото. Сега, докато го пиша това се сетих дали да не взема от онези гривни-каишки..не им знам името. Колкото и абсурдни да сме, поне ще знам, че са в безопасност. Или пък да му взема някакъв часовник с тракер.

Някой знае ли в каква възраст започват да осъзнават опасносите покрай тях?

Иначе ние си избрахме Виница уж с идеята, че ще си подновя книжката, но това така и не стана.. Започнах с тренировките малко преди да се роди Борко и очаквах, че като се роди ще продължа, а то какво стана - тотално спрях всякакви опити. И сега пак съм на кота 0. Също ни хареса, че е "по-селски" район така да се каже буквално понякога минаваме покрай стада с овце или патки. По това време беше започнат и проекта с голямата площадка. Но кой да се замисли за проблеми от сорта, че няма да има сянка и цяло лято няма да е функционална. Освен това ние сме на етаж от къща и имаме нещо като довр, макар и малък. Но реално като заживяхме излязоха много проблеми, преди това ни се струваше идеално за деца.

Mamsi11, супер идея ми даваш! 2-3 спирки са сто пъти по-добре от 20. Сещаш ли се как се казва кафето? Ние сме ходили до Константин и Елена, но с колата и винаги сме спирали близо до плажа. Не съм разглеждала самия комплекс, но ми допада идеята, може би това ще ми е спасението за август месец.

ivanamar, за съжаление така си мислих и аз за Киндиру. По-скоро ще отпадне като вариант, защото най-вероятно ще трябва и 2 такси да плащам за всяко дете и ще излезе златно пак.

Мечта ми е да отворя аз едно заведение или кооператив и да създам прекрасно място за родители и деца, където родителите ще могат спокойно да наблюдават децата, които ще си играят в някакъв безопасен и приятен кът. Но нямам нито сили, нито нерви, иначе главата ми е пълна с идеи. Виница определено се нуждае от нещо подобно, защото е пълно с деца, които се чудят какво да правят и майки, които имат нужда от разнообразие. Въобще не сме само ние.

Jynx, няма ли вариант да ги возиш и двамата, че да са ти малко повече под контрол? Имам в предвид с някоя от приставките за породени деца - седалка или за стъпване, както там се казва. Поне докато се придвижвате от едно място на друго да не ти е напрежение, пък като стигнете до мястото вече ще си ходи/тича Борко.
Ние също много пътуваме с градския - Тони е голям фен на всякакви превозни средства. За мен е изморително, но живеем в подобен квартал без площадки и парк и така разнообразяваме.
За протокола тръшкането още е ежедневие и при нас. Всъщност не е тръшкане буквално, а пищене, хвърляне, блъскане. От две седмици започна да пропуска обедното спане и вечер съм направо неадекватна.

Злати, кафето се намира точно срещу Астор Гардън, до хотел Жулио Кюри. Сянка е, много ще ти допадне. Иначе дружба и Константин и Елена е едно и също, Деужба е старото име.

КиндиРу е супер, аз водих Филип до преди да почне ясла, после се опитах, но не успях да съчетавам и това с всичките задължения. Правилото им е един родител, едно дете, така че на практика не съм сигурна дали можеш с двамата в един и същ час, особено пък и след като групите им ще са различни.
Аз също съм много за градски транспорт. Ние изключително така се движим, да, не мога да сравня този в София с този във Варна, но гарантирам, че Борко ще е като запленен там. Моето чавенце обожава, научил е вече имената на спирките и ми ги декламира. Включително и “Крайна станция, умоляват се пътниците да напуснат влака”. Че и има вече любими спирки. 😂 Най-много да се изправя на седалката.
Моят съвет е тъп може би, но аз бих бебеносила повече, за да си освободя ръцете навън. Така и не се налага да се мъкне количка по градски транспорт.
Аз обратно на всички останали бих оставила детето в градината, особено ако няма кой да помага и това ще ми коства психически силите. Може би бих го спряла към края на август, за да укрепне малко. Ние сме абсолютно сами и взехме скандалното решение за много родители да изкара цялото лято в три различни градини, тъй като нашата е в ремонт, докато дойде преместването в окончателната септември месец. Накрая се оказа доста добро решение, защото абсолютно не е боледувал, вече се справя бързо с бактериите, запозна се и с нови дечица, а ние с нови родители. Но като цяло бих препоръчала да вземеш решението, което е най-добре за вашата ситуация, без да се водиш от чуждите мнения, защото хората много обичат да дават всякакви оценъчни мнения, без да са наясно със ситуацията.

Маргаритка, там е работата, че аз не ги водя до определена дестинация, ами просто се разхождаме из квартала. :/ както казах заради липсата на парк и нормална площадката. Затова сме все по улиците...

Мамси, благодаря със сигурност ще отидем.

Мизи, хич не е тъп съвета ти, аз също се каня да опитам пак да бебенося, защото спрях някъде към 5-6м като ми натежа. Сега с количката ми е удобно, защото нося повече багаж за двамата и понякога пъхам Борко в багажника ако се измори. Също така Огито често си кротува в количката и мога да го оставя да си гризе нещо, докато аз клеча да събирам охлюви с борко или копаем нещо. С тази ревност сега не знам как ще приеме да се залепя за Оги.
Иначе преди да родя, доста возих Борко в градския и му харесваше, но тогава фокуса ми беше само към него и пак се препотявах, докато се придвижим. Сега не ми се мисли, но ще трябва да си приема съдбата, че скоро няма да мириша на къпано.
Но ще пробвам! Определено ще пробвам.
Евала за смелостта за смяната на детски градини! Аз трудно преживях като местихме Борко миналата година, а на него всъщност му се отрази добре новото място.
За боледуването.. моля сподели как го постигнахте този имунитет? Наистина се отчаях вече. Никога не съм била прекалено предпазлива, от бебе не го навличам, шляпаме в локви, ближе пейки, постоянно ходи бос, не даваме антибиотици как да е... Но няма и няма подобрение.
Не съм фен на холистичното лечение, но вече и това ми минава през ума.. който ме познава и знае колко съм спорила на тази тема, знае, че това наистина е дъното за мен.
Ето сега Борко от един месец не е спрял да приема лекарства. Първо 2 седмици беше капки за нос, нямаше подобрение, влоши се, удари го в ушите, айде една седмица антибиотик, оказа се резистентен, смяна на антибиотика и още една седмица прием на втори антибиотик. Общо 4 седмици лекарства и той още не е оздравявал. Още кашля и му тече жилавия сопол. Надявах се, че в понеделник ще е оздравял и ще го пуснем на ясла, но вече се съмнявам.
На мен със сигурност ще ми е по-добре да си ходи редовно и да не го спираме, но при това положение просто не виждам друг изход.
УНГ-то каза, че като махнем третата сливица през септември ще спре да боледува толкова и дано да е прав, защото иначе не знам...

Тези лечения, които изброих са от прегледи при ЛЛ и УНГ, като са съгласувани нещата уж. Но ако се сещате къде мога да го заведа, където да разкажем цялостната ситуация, ще се радвам на съвет.

Jinx ❤ честно казано аз също не бих го спряла от градина. Дали сега, дали на есен, докато не изкара всички вируси ще се разболява. На мнение съм, че имунитет се изгражда, не става с пазене. Но разбира се, това си е мое виждане за нещата. Моите ще имат една дупка м/у ясла и градина и чак се бях замислила дали да не ги върна за нея в старата ясла. Децата са много по-адаптивни, от колкото си мислим ние. Поне при нас ходенето им някъде носи страшно много позитиви, от колкото да си стоят вкъщи с мен или баба си.

Ами тоя имунитет не идва.. приятелки ми обясняват как първите месеци е така и после по-рядко се разболявали децата. За нас не важи. Абонирани сме на всеки две седмици да сме болни, понякога на една. Вече една година сме без почивка от болести. Това "начало" отдавна мина, а подобрение няма.

Ми да де, ама есента в градината пак почваш от нулата. Имам пример с приятелка, пусна нейните единият беше на 4г, другият на 5г, еми година по-късно са по-болни и от моите. Та за това смятам, че просто трябва да мине. И на мен ми е гадно и тежко, особено като знам, че ще ми се разболеят един след друг и агонията се удължава. За капак и аз боледувам наравно с тях.

Ами, тя като го пусне Борко и той се разболее отново след 5 дни, примерно, и го вземе вкъщи пак ще й бъде трудно и физически, и психически.
Казвам го от опит. Ако има възможност да си позволи помощ, макар и платена това ще й помогне. В останалите и двете ситуации ще й бъде трудно.
Моите и двете деца, и аз, бяхме болни последната седмица, но аз бях на работа, а баща им с тях, че малко помощ и от баби имаше.

Да, решихме, че ще е вкъщи, защото аз съм сигурна, че иначе ще продължи да боледува. Обикновено след прием на антибиотик се разболява още по-бързо, около 4-5 дни макс е здрав и след това всичко започва отначало, като просто се надявам този път да са само сополки и да минат с промивки.
Плюс това за премахването на сливицата през септември е важно да е напълно здрав, да няма нито остатъчна кашлица, нито нищо. Хубаво е да укрепне до тогава.

И другия довод е да оправим ситуацията с гърнето. От 2-3 месеца, вечер преди баня, върши там малката нужда, като наскоро свърши и голямата. Много се изкефи и се радва на акото. Работата е там, че баща му го научи да пишка прав и акото го пусна вътре също от права позиция. (не знам как не излезе навън, но си беше в гърнето).
Така че освен да го науча на седящата поза, ще трябва да започнем и през целия ден да правим опити за гърне, а не само преди баня.

Ми аз пък не съм съгласна, че едно и също. Пет дни с едно дете, па макар и само пет са си нещо. И го казвам  като човек, който макар и с едно дете, е изкарал вече година и половина почти в тоя режим без абсолютно никаква външна помощ от баби или гледачки. Не се гордея с това, но на мен като скръндза не ми се дават пари за гледачка и второ, много трудно бих допуснала чужд човек да ми гледа детето вкъщи и много трудно бих изградила такова доверие (както и много трудно го направих в яслата). Сигурно е доста грешно да мисля така, щото бих могла доста да си улесня живота, ама не съм успяла да се пречупя още. Бих предпочела да викам чистачка, вместо гледачка и някой да ми върши домакинската работа.

Иначе аз го оправих с имуностимуланти, а и много прекарани бактерии вече. Все пак Филип тръгна на 1,3 години на ясла. В действителност докато се адаптираше още в самото начало боледуваше по-често, сега вече е веднъж месечно. А и много ясно виждам, че сега ги изкарват по два пъти дневно, което в предишната ясла не се случваше и съответно положението беше две седмици там, две седмици вкъщи. Та предполагам, че това е нашето разковниче. Последните два месеца даже не ми се е разболявал тежко от бактериите, по-скоро ги прекарва с кашлица за макс три дни. Има го и другото, че лятото обикновено са 7-10 деца, не са в пълен капацитет, та така.

Иначе, Джинксче, щом сте си го усетили така, значи си е правилното за вас решение. След антибиотик пада имунитета принципно, така че точно след антибиотик често съм давала имуностимулант. Между другото можв разболяванията да са и от сливицата.