Има ли разлика между свалка и флирт?

Замислих се по темата,защо хората флиртуват и дали има общо флиртът със свалката??! Да, разбира се,  че има:) поне за мен е така. Мисля си, че щом си позволяваме да флиртуваме или да се сваляме с някой, имаме нужда от повдигане на съмочувствието, настроението и т.н ! Сам по себе си флиртът е особена форма на сексуален контакт и се изразява в кокетни погледи,думи или докосвания, а дали ще се стигне по далеч е въпрос на избор!

Флиртът за мен категорично не се изразява в докосвания. Аз, като цяло, много мразя да ме пипат.

Докосвания, имам предвид когато се флиртува по дълго време с един човек обект на вниманието,а така мимолетно и аз не съм ок.

Ми, не, пак не ми е приятно.
А и какво значи "да се флиртува дълго време"? Щом отношенията не прерастват в нещо по-сериозно, значи и за двете страни трябва да е ясно (особено ако са зрели, разумни индивиди), че иде реч за неангажираща закачка и че поне единият от двамата участници (ако не и двамата) няма реален интерес към другия.
Затова и казвам, че е много грешно флиртът да бъде приеман като нещо задължаващо.
Той си е просто вид лежерна комуникация, нищо повече.

Не съм съгласна.Ако е единичен момент - ок,но примерно това да се влачи с месеци и години..е даване на напразни надежди.Особено за неопитни и не особено харесвани хора,е тежко.
Не са толкова глупави хората,но чувствата,особено при горепосочените лесно се зараждат и с подклаждане тип флирт,няма как да угаснат,тъй като им се дават напразни надежди ''Ама той–тя ме харесва все пак''.
Нали става въпрос не за приятелско общуване,където единият все пак се надява,а наѝалото на бъдещо сексуално общуване,което обаче не се случва.

Аз написах абсолютно същото малко по-назад в темата, ето:


Но и уточних, че проблемът на хората с подобна житейска нагласа не е поведението на околните, а собствените им дефицити, върху които трябва да работят своевременно.
По принцип, всеки може да си се държи, както пожелае, стига да не нарушава общоприетите законови норми. Важно е не как процедират околните, а дали ние им позволяваме да ни влияят. Фокусът е в нас, не в тях.
Не може "дърта магарица" на 20+ / 30+ години да се чувства измамена от нещо подобно, като лека закачка.
А какво да кажем за мъжете, които не просто флиртуват безобидно, а направо със зъби и нокти драпат да завлекат някоя в леглото си, да я "минат" и да ѝ бият шута. Тях какво? Направо на гилотината да ги пращаме, може би?

И много такива мъже има.Аз съм го правила това,като теб,да си ги въртя,защото е яко.Нараних стойностни хора,които не го заслужаваха.
Такива ''измамени'' наистина си имат дефицити и т.н,този тип жени,които се смятат за нещо велико и че някой ги е минал,пък не е щял връзка ,е друго.
Говоря за принципно свити хора,не особено харесвани,които си го знаят че е така.Не им е дефицит и се появява готина мадама,която проявява интерес.Един път да не се хване,втори път,трети - но тя продължава с флирта и интересът си към него.Мъжете,особено добре възпитаните,не очакват веднага секс и принципно си мислят,че жените дават секс по-нататък - тоест липсата на близост не е знак,че жената само си играе с тях,а пък завързват симпатия и може би чувства.Накрая събира смелост за повече - дали ще е директен физически контакт или признание,и получава отсреща :О ама аз само като приятел те имах.''
Да,има хора,които имат нужда да се харесат,просто така,на всичко живо,и такива флиртчета въобще не им правят проблем-просто още повече доказателсва,че ги бива.Други търсят дълбочина и създаването на някаква симпати и ако е упорит ''флиртът'',за тях минава на по-високо ниво..независимо че другия ,играджията,си мисли,че щото няма физически контакт,всичко е ясно.

Извинявай, но това са някакви пълни абсурди. Ако обичаш, не ми приписвай неща, които никога не съм правила – нито съм "въртяла" някого, нито се е случвало някой да предявява претенции спрямо некоректно поведение от моя страна, просто защото такова не е имало.
Както написах още в първото си мнение, флиртът не е свалка, не е обещание за нещо повече, не е проява на интерес дори.

В останалата част от мнението ти чета само: "Очаквания, очаквания, очаквания"...
Времето ми е твърде ценно и никога не съм се товарила излишно с чуждите проекции и претенции; така, както не очаквам някой да го е грижа за моите, освен най-близките ми хора. Имам си свои проблеми, за които да мисля – нелепите разочарования на разни крехки душици не ме вълнуват, честно казано.

Black cat, стана ми интересно твоите флиртове еднократни ли са или играта може да продължи дълго? Флиртуваш ли с мъже,  които реално не те привличат? Какъв е "гъделът" и смисълът, ако не са ти на нивото? Как един мъж да разбере разликата между неагажиращата закачка и сериозен интерес?

TafTaf, как да ти отговоря... Аз не флиртувам осъзнато. Или поне така си мисля, анализирайки поведението си.
Като че ли се числя към жените, тип "кокетки", идва ми естествено, не е някаква преднамерена тактика. Субкомуникирам симпатия към събеседника по-скоро, на чисто човешко ниво – не сексуален интерес. Естествено, това се случва, когато човекът срещу мен не ми е неприятен по някаква причина.
Но съм забелязала, че гореспоменатото влияе на мъжете по определен начин и затова го определям (може би погрешно) като флирт. Просто не знам дали има по-точно дума. Вероятно е по-скоро някакъв печеливш подход, който успявам да намеря, при комуникацията си с повечето мъже. Вид омайване, може би, не знам.
По отношение на "смисъла и гъдела", вече отговорих многократно по един или друг начин – за да придадеш смисъл на нещо, то трябва да е значимо. А каква значимост може да търсим в някакви случайни интеракции? Никаква. За мен това е просто общуване, част от социалната сфера.

Между другото, дайте пример за флирт, за да видим дали говорим за едно и също нещо – после аз ще посоча една доста онагледяваща случка.

Аз съм много нетипичен пример, защото лесно и бързо влизам в приятелства с мъже, ставам част от мъжката "агитка" и даже много бързо спират да се самоцензурират пред мен. Но хич не ме бива в свалките. Ставам "кокетна", само когато някой ме привлича и това е мнооого далеч от "кифленското" кокетство (не го казвам в негативен смисъл, просто аз да пърхам с мигли изобщо не умея, което си е само в мой ущърб). А иначе разликата между тоя тип кокетство и флирт за мен е, ако си в компания с повече мъже, само към един да имаш по-различно отношение. Само с него да се шегуваш и кокетничиш. Ако е нещо еднократно - едва ли някой може да бъде наранен. Но ако се умилкваш всеки ден на стеснителния колега, за да ти помогне с някаква работа или просто защото ти е забавно как не сваля очи от теб, си е гадно. Особено за по-непривлекателни хора. Ще поясня нещо по казаното от BeautifulM. Когато другият пол не ти обръща много внимание, обикновено не вярваш, че някой наистина те сваля. По-предпазлив си, проверяваш няколко пъти преди да дадеш знак, че си  привлечен. И действаш само ако си на 90% убеден, че има интерес от другата страна. При това положение ти вече си вложил повече емоция и отхвърлянето боли също  повече. Един мачо, ако види желание за флирт в жената, веднага ще й поиска телефона. И веднага ще разбере тя дали иска развитие. Един стеснителен мъж първо ще си осигури неагажиращи срещи в компания, ще си измисли повод да й пише във фейса, ще се постарае да разбере какви са интересите й, ще следи за повече знаци дали го харесва.  Много по-вероятно е вторият да цели връзка, отколкото "секс, пък после ще видим". Ще предложи среща само като е почти сигурен, че тя няма да откаже. И наистина би го наранило, ако тя само си е поиграла. За жена е още по-гадно, защото тя няма да тества нагласата с предложение за среща и сигурно ще изхаби още повече време в напразни надежди и в унизителни ситуации "да се предлага". За хора, които не флиртуват по принцип, а само когато искат нещо повече, е много трудно да различат " "пърхане с мигли" от реален интерес. Не е драма в дискотеката на няколко питиета, но си става гадно, на работа, в компанията, в чата.

Ето какво се беше случило с мен преди години. Запознах се с един младеж и запознанството ни беше по работа, налагаше се често да комуникираме. И така въпросният мъж беше по малък с 5 гд от мен, млад симпатичен, образован, а аз семейна с дете. С течение на времето, ей така м/у работата ставаше дума и за др неща, после започнахме нещо снимки да си харесваме и така един ден просто той ме попита дали флиртувам с него,защото той с мен го правеше и аз поддавах! Това продължи дълго време , но сме от различни градове,  стана така, че два пъти се видяхме по  работа/пак казвам/. След виждането обаче той започна да ми прави комплименти от рода колко уникална жена съм, красива и др подобни, и накрая ми заби въпроса искам ли да бъда с него.....дискретно! Това какво ще значи?! За мен означава, че има интерес  до толкова, че да се пробва. Ето това за мен беше флирт  признавам си беше ми добре , тогава имах нужда от такава емоционална инжекция, но ако бяхме близо в този момент щеше да се случи и др.

Какъв флирт? Човекът директно си е поискал...

Смотана съм и не флиртувам и никой, сигурно съм и грозна, щото и с мен никой не флиртува. 

Понякога пусна майтап и гледам реакция - ако си затрае, и аз не повтарям. Всеки има право да си поиска, и всеки има право да откаже.

TafTaf, аз съм по-скоро като теб, не смятам за нужно да попивам всяка дума на мъжа, ако не ми е интересно, или пък да пърхам с мигли и задължително да се смея на шегите му. Но на мъжете не им трябва много.
Жените по принцип флиртуват И с мъже, които не ги привличат поне в момента.
Но и от мъжете има по-лигави и флиртаджии, имала съм млади колеги и сега имам, определено се научават как да гъделичкат егото на лелите, особено ако колективът или клиентките са предимно женски. Върши работа и при двата пола.
Флиртът с умен човек е сам по себе си удоволствие, но по-завоалиран, не директни излияния като "Абе, ти имаш страшни очи".