Опитвам се да ви догоня от няколко дни и май не успявам съвсем.
Но…, радвам се, че думите ми по някакъв начин са накарали мислите ви да тръгнат в разни посоки.
Аз редовно изпадам в разни екзистенциални кризи, признавам си. Или нещо ме терзае, драматична съм и твърде емоционална на моменти, не успявам да си успокоя емоциите и вълнежите.
Не съм и убедена, че имам някакъв твърдо определен стил, обичам да си щипвам всякакви дрехи, елементи и аксесоари от различни стилове, епохи, течения. Нямам идея как ме възприемат другите, като по-млада (направо малка) си отнасях подигравки за дрехите, фигурата и външния вид, и към момента все още ме зазяпват по улиците, като се облека малко по-нестандартно.
Обичам си дребните детайли, не само в облеклото, в ежедневието, малките, красиви моменти, често ми се случва да се спра и да се опитвам да уловя аромата на розите по градските градинки, снимам буболечки или пък ходя с нос, вирнат към небето и си пълня погледа с облаци и главата с вятър. Или пък обикалям улиците и слушам музика. Ако някога се озовете в Ямбол и срещнете нейде из града едно хахаво с бели слушалки да подскача и да си тананика, да знаете, че съм аз 😅.
Не обичам бели дрехи и едноцветни чорапи и се старая да ги избягвам. В главата ми обикновено е хаос, в живота ми също и това е една от причините да се снимам в стаята на дъщеря ми, защото е спокойното ми островче.
За мен лично, жената в огледалото е образът, който вероятно се опитвам да си създам за пред всички и заради себе си. Жената, която съм в главата си, е тази към която не пестя критики. И още нещо щях да добавям, обаче ми се разбъркаха съвсем мислите.
Та, така с (без)характарни особености на Майола. Поздравче с едно от драматичните ми излияния 😁😅 https://www.instagram.com/p/B-miYnMDQa8/?igsh=eWpmajVvY2pxZmoz
Но…, радвам се, че думите ми по някакъв начин са накарали мислите ви да тръгнат в разни посоки.
Аз редовно изпадам в разни екзистенциални кризи, признавам си. Или нещо ме терзае, драматична съм и твърде емоционална на моменти, не успявам да си успокоя емоциите и вълнежите.
Не съм и убедена, че имам някакъв твърдо определен стил, обичам да си щипвам всякакви дрехи, елементи и аксесоари от различни стилове, епохи, течения. Нямам идея как ме възприемат другите, като по-млада (направо малка) си отнасях подигравки за дрехите, фигурата и външния вид, и към момента все още ме зазяпват по улиците, като се облека малко по-нестандартно.
Обичам си дребните детайли, не само в облеклото, в ежедневието, малките, красиви моменти, често ми се случва да се спра и да се опитвам да уловя аромата на розите по градските градинки, снимам буболечки или пък ходя с нос, вирнат към небето и си пълня погледа с облаци и главата с вятър. Или пък обикалям улиците и слушам музика. Ако някога се озовете в Ямбол и срещнете нейде из града едно хахаво с бели слушалки да подскача и да си тананика, да знаете, че съм аз 😅.
Не обичам бели дрехи и едноцветни чорапи и се старая да ги избягвам. В главата ми обикновено е хаос, в живота ми също и това е една от причините да се снимам в стаята на дъщеря ми, защото е спокойното ми островче.
За мен лично, жената в огледалото е образът, който вероятно се опитвам да си създам за пред всички и заради себе си. Жената, която съм в главата си, е тази към която не пестя критики. И още нещо щях да добавям, обаче ми се разбъркаха съвсем мислите.
Та, така с (без)характарни особености на Майола. Поздравче с едно от драматичните ми излияния 😁😅 https://www.instagram.com/p/B-miYnMDQa8/?igsh=eWpmajVvY2pxZmoz
очаквам да те видя облечена!
Вероятно слагам ненужно много?
Че не обичаш едноцветни чорапи знаем..! 🤣 
Поне следващите 3 дни да почина малко. Чакаме и ММ да се върне от командировка в Кайро.
