Публикувана: 17 апр. 2024, 23:34 ч.
Последно мнение: 11 май 2024, 15:02 ч.

Творческо вдъхновение -1

2 651
167
1

1
...
7
8
9
...
12
Всички

# 105 27 апр. 2024, 19:10 ч.

Мнения: 18 359

Дойде ми вдъхновението. Написах края на пета сцена, четвърта глава с което затварям главата. Предстои пета глава. Вечe имам доста добра идея за сюжета връщам действието в Даромир. За известно време се откъснахме от основното действие, но това се налагаше за да разкрием повече за самия сетинг.
Искам да оправя някои неща в предната (предпоследна) част като изказ (бях се натровил и имах болки в стомаха като писах тогава) и продължавам към пета глава. Тук главно лице ще бъде Безмер.
Започва да ми хрумна, че втората книга (Да стигна дотам), може да е за Сарасвати или Безмер. Или Роксана. Ще видим, не е напълно изкристализирала още. За разлика от идеята как да завърша книгата за Елезар (най-вероятно ще има 9-10 глави)

Пуснах си и двата поздрава. Музиката на Джаред Радних ми идва една идея по-нервна, тази която Феникс е пуснала ми е по-подходяща.

Едно нещо където слушам цялатат плейлиста и ми действа много въздействащо и вдъхновяващо. https://www.youtube.com/watch?v=9O4_awEHh1g&t=878s

също така много вдъхновяващо ми действат Принц на драконите на Мелани Роун, и Кралският убиец на Робин Хоб.. В много по-далечен аспект съм имал някакви много далечни влияния и от Колелото...по-конкретно от образите на Елейн и Том Мерлин.

Аниш, казахме филмова музика..

Скрит текст:

. значи тази музика не е подходяща точно за такъв сюжет, но много ми вдига тонуса и е много подходяща, да пиша нещо любовно - Take My Breathe Away theme from Top Gun with Lyrics
https://www.youtube.com/watch?v=fUis9yny_lI&list=RDMM&start_radi … =1&rv=9O4_awEHh1g
А това е подходящо, ако трябва да измислям сюжет за трагична любов
https://www.youtube.com/watch?v=Jz28OYKlaLU My love will never die

Последна редакция: сб, 27 апр 2024, 19:28 от Лорд Сняг

# 106 27 апр. 2024, 19:34 ч.

Мнения: 3 647

Цитат на: Лорд Сняг в сб, 27 апр 2024, 19:10

Дойде ми вдъхновението.
....
Пуснах си и двата поздрава. Музиката на Джаред Радних ми идва една идея по-нервна, тази която Феникс е пуснала ми е по-подходяща.

Едно нещо където слушам цялатат плейлиста и ми действа много въздействащо и вдъхновяващо. https://www.youtube.com/watch?v=9O4_awEHh1g&t=878s

А, черното сърце. Слушал ли си Spellcaster?
Като спомена Колелото, се сетих за Blind Guardian - Wheel of Time и Mordred's Song
----

Цитат на: fenyx в сб, 27 апр 2024, 18:49

Успех и нови творчески вдъхновения, ето една музикална идея за фон от мен

Скрит текст:

https://youtu.be/c6fGcK4WSQ8?si=rFv2FmL_SuBq3CQp

Мерси, мерси... Дядо Руди си е класика. И аз връщам поздрава Yngwie Malmsteen - Ocean Sonata

# 107 27 апр. 2024, 20:34 ч.

Мнения: 230

Хаха, щом музика си разменяте, значи добре се развиват идеите ви. Stuck Out Tongue Winking Eye

Аниш, беше ми интересно да прочета отговора ти. А аз си мислих за нещо доста по-прозаично - че драконовите нрави са повлияли алтарските порядки, след като неминуемо има "преливане" от едното общество върху другото. Може би е добра идея да вметнеш нещо по темата по-рано в историята, за да разясниш въпроса.
За Каалимея, изключая обстановката, в която е отраснала, всичко останало е добре описано. За Мая

Скрит текст:

В прединдустриалната епоха в нашия свят с такъв произход хич нямаше и да я питат какви са ѝ нуждите, физически или психически. Simple Smile

# 108 27 апр. 2024, 20:44 ч.

Мнения: 18 359

Доста добре. Стигнах средата на първа сцена, пета глава. Като не бързам имам повече време да обмислям действието и да изгладя диалозите. Вече имам някаква доста ясна представа какво предстои да се случи, макар че за същински план няма какво да се говори. В една от последните глави Роксана имаше видения за настоящето (което се случва в Даромир, докато тя не е там) и вероятното бъдеще, това налага поне малко от малко да имам основна концепция.
След като се занимавах толкова с Елезар, за да разкрия света на магията сега се връщам към света на Даромир и Безмер. Определено ще видим повече от способностите на Безмер. Не бях сигурен дали първата гледна точка да е негова или на господарката Косара, но после прецених, че ще ми е по-трудно да представя събитията през нейната гледна точка. Нямаше да е ясно как Безмер се свързва с нея, как прониква в замъка, какви мотиви го движат и пр.

Продължавам докато пиша да си слушам Two Steps of Hell
лека, приятна, на моменти малко тържествена
Впрочем и тази келтска музика действа много успокояващо https://www.youtube.com/watch?v=lxRTIQISpNU&t=1788s
Много е добра ако описвате пасторални сцени.

Безкрайни благодарности на сериала Приключенията на Мерлин с Колин Морган, Брадли Купър и Кейти Макграт. Действа много ...вдъхновящо. Определено съм черпил идеи и оттам - най-малкото за магията, която е забранена

Последна редакция: сб, 27 апр 2024, 21:02 от Лорд Сняг

# 109 27 апр. 2024, 21:21 ч.

Мнения: 3 647

Цитат на: Gripping в сб, 27 апр 2024, 20:34

Хаха, щом музика си разменяте, значи добре се развиват идеите ви. Stuck Out Tongue Winking Eye

Скрит текст:

Ако правилно се ориентирам от въпроса за Каалимея и Мая, то би трябвало да си някъде около 19 - 21 глава. По-нататък има вмъкната информация по тези въпроси, но е съпътстваща /като тази на похожденията на Рииджен/, а не акцентирана. Други стават проблемите.
За скрития текст: Това му е хубавото на фентъзито, че можеш да си избираш какво да има и какво да няма. Вииран се подчини на обстоятелствата да се ожени за втори път, но за Мая /последната оцеляла частица от Йолиима Wink

/ ще се бори със зъби и нокти.

Последна редакция: сб, 27 апр 2024, 21:26 от Аниш

# 110 29 апр. 2024, 10:26 ч.

Мнения: 10 238

Не знам дали е подходящо за темата - но пак ще се върна на въпроса за разказа от първо лице, сегашно време. Прочетох съвсем скоро началото на един разказ (от наш съвременен автор) и имах коренно различни впечатления- интересно, увлекателно, грабващо вниманието. Определено тук за мен като читател има роля стила на изказа - явно съм попадала на посредствени трилъри (които така и не прочетох, първите страници бяха достатъчни да ме откажат). Така че - променям мнението си - когато е добре написано, разказ от първо лице в сегашно време си е даже много добре, на Аниш главите с POV също харесах.

# 111 29 апр. 2024, 10:34 ч.

Мнения: 18 359

Подкрепям. Както вече написах разказ от първо лице може да е интересен, стига да е написан увлекателно. Много от българските следвъзрожденски автори (Ив.Вазов, З.Стоянов, Ал.Константинов, Й. Йовков, Е.Пелин) са писали очерци, фейлетони, къси разкази от първо лице. Стига стила да е приятен, няма нищо лошо. Най-голямото предимство на "той/тя" изказа е, че можем да погледнем героя отстрани, да ни се разкрие в пълнота. Което обаче не значи, че първото лице само по себе си е лошо нещо.

# 112 29 апр. 2024, 13:32 ч.

София
Мнения: 3 277

Въпрос на светоусещане, и на това - какво търсиш в четенето. В книгата на Аниш е малко и не ограничава четенето, даже го разчупва.
Иначе всичко е въпрос на вкус. Ето например Дж. Клавел и Дж. Стайнбек - добри разказвачи. Първият обаче, макар и да има бруталност в историята, превежда читателя през нея повърхностно и в края дава усещането за мъдрост, отношения, и случки... Вторият държи да те потопи в бруталността, и то често на вътрешния свят. На Стайнбек съм чела "На изток от Рая" и приключих с него. На Клавел след Цар плъх прочетох и други неща, макар и не с хъс, макар и през годините... И двамата са умели писатели. Но като че ли Стайнбек е по-известния. Филмът "Шогун" направи Клавел известен.
Аз мисля, че намразих разказа от първо лице като дете, с трите тома на Винету Simple Smile

Четох ги след Синът на ловеца на мечки, Ляно Естакадо, Съкровището в Сребърното езеро. Simple Smile

# 113 29 апр. 2024, 13:46 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 426

Толкова сме различни...
Аз пък винаги ще си обичам Карл Май, колкото и наивно да звучи на моменти. Simple Smile

# 114 29 апр. 2024, 13:46 ч.

Мнения: 10 238

Светоусещане е, но за мен и пречупено през изказа на автора - давам си сметка, че преди доста време съм чела книги, в които така е воден разказа, но е било преди толкова време, че за конкретните вече съм забравила тази особеност и е останало в съзнанието ми общото добро впечатление от дадена книга. Просто в последно време някои препоръчвани трилъри, преди да реша да взема, погледнах и начинът, по който бяха написани първите страници - суховато, с прости, често съвсем кратки изречения, или обобщено - езиково скучно, ме отказаха от тях, въпреки че сюжетно може и да са били сравнително прилични.

# 115 29 апр. 2024, 13:55 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 426

Стилът на писане ми е много важен на мен!
Колкото и да е завладяваща историята, едно не особено добро писане (или поне такова, което на мен не ми допада), може да ме откаже да чета.

Сега слушам "Мамник" в Сторител и макар че има някои моменти, които са леко нереалистични, книгата е много увлекателна.

Казвам, че има нереалистични моменти, защото двама от основните герои са гранични полицаи, а ММ също е такъв, та някои от реалностите на професията не са добре проучени.

# 116 29 апр. 2024, 14:15 ч.

Мнения: 10 238

Сега се сещам и за една книга, която стилово никак не е по мой вкус, но носи сериозни, даже много важни послания и човешката психика е много точно изследвана - Гняв на Стивън Кинг, за него направих компромис с изказа, но мисля, че в книгата е такъв, точно за да може да представи героите си в подходящата светлина.
До “Мамник” не стигнах, но опитах да прочета малко от началото на “Пермафрост” - изгуби ме някъде сред разтеглените диалози- подозирам, че след като е писана за аудио сериал има особености, които са повлияли стилово….

Последна редакция: пн, 29 апр 2024, 14:21 от fenyx

# 117 29 апр. 2024, 14:15 ч.

София
Мнения: 3 277

Lady Brinne, и на мен са ми любими и до днес Simple Smile

Пазя си всички негови книги, имам пълните им издания

Намразих този изказ, понеже любим герой ми беше Винету - той беше по-вглъбения, по славянски интровертен, душевен. Той ми беше на сърце още в първите книги на Май. В трите тома на Винету разказът се водеше от Олд Шетърхенд, който беше успяващия, социално желателен и харизматичен главен герой - никакви вътрешни противоречия. Е, не! Това не е моето! Sweat Smile

Да не говорим как разказа за смъртта на Винету.
Даже не си бях дала сметка за тази детска история, около разговора тук се замислих защо не обичам авторовото първо лице Simple Smile

п.с. Прочетох Руси плитки, хареса ми.

Скрит текст:

Първоначално помислих, че ще приключи с връщането от фронта или смъртта му, но ти ме изненада приятно.

Прочетох и втората книга на Аниш. Simple Smile

Както и историята на Джон за Косара до половината (може би), ще пиша като дочета всичко Wink

Последна редакция: пн, 29 апр 2024, 14:36 от Marisha*

# 118 29 апр. 2024, 15:00 ч.

Мнения: 18 359

Цитат на: Marisha* в пн, 29 апр 2024, 13:32

Четох ги след Синът на ловеца на мечки, Ляно Естакадо, Съкровището в Сребърното езеро. Simple Smile

Карл Май поначало има една слабост от която страдат повечето писатели на романтизма (включително и Дюма).
Първо склонен е да се отплесва в разни несъществени неща (например при Дюма - колко изпил Д'Артанян как Атос мотае Д'Артанян два дни докато Портос се втурва да предупреди Фуше, конфликът на Колбер и Фуше и пр.) Също така Карл Май дава едни тежки описания, които са ненужни; а и са неверни - кракът му не стъпвал в Дивия Запад. Самият Олд Шетърхенд е едно яко клише - грийнхорнът който винаги върши нещата по "неправилен" начин и в крайна сметка се оказва винаги, че неговият начин е по-правилен от този на уестманите и траперите.
Също така при както Дюма и той пропагандира темата за възмездието (граф Монте Кристо, Винету 3), а книгите му са пропити от религиозни проповеди на тема християнство. При това лошите винаги са американци, а добрите- винаги немци. Още една причина книгите му да не са популярни на запад. Въпреки своите очевидни слабости Винету 1, Винету 3, Съкровището в Сребърното езеро, Завещанието на инката, трилогията Сатана- Юда Искариотски и Горски призрак остават - поне за мен - истински шедьоври. Да, що се отнася до индиански романи предпочитам Майн Рид, той пише по-достоверно и по-стегнато. Но Карл Май също не е за подценяване.

за да сме в темата. Довечера ще се опитам да пиша. Не знам как ще завърша книгата в 9/10 глави, но вече имам доста добра идея как ще изглежда цялата пета глава. До голяма степен след като я напиша нещата ще добият завършен вид.

Едит - по темата Карл Май мога да говоря доста. Някога му бях луд фен, но от дистанцията на времето виждам и не малко слабости в творчеството му.

Последна редакция: пн, 29 апр 2024, 23:30 от Лорд Сняг

# 119 29 апр. 2024, 15:06 ч.

Мнения: 10 238

Чела съм тези автори в ученическа възраст, сега дали ще ми харесат отново - не съм напълно сигурна, за себе си виждам, че с времето се променям като читател

Скрит текст:

(започвам да чета неща, които преди съм пропускала, или пък други вече са ми досадни - например някога много ме увличаха и книгите на Дан Браун, колкото до Дюма - той освен всичко друго, когато е писал, е гонил и обем, което няма как да не се отрази, а това не че и в днешно време не го виждаме с някои автори).
Сега погледнах малко коментари за един от трилърите, които езиково ме бяха отказали да чета - за този специално се оказва, че е добре, че съм пропуснала, и сюжетно е слаба работа.

Успех, Лорде, смятам, че нещо интересно ще се получи с твоята творба.

Последна редакция: пн, 29 апр 2024, 15:14 от fenyx

Препоръчани теми

Майски книжен клуб - 2024

Гости с пренощуване

Какво ѝ липсва на София?

Запек

Причина:

Причина: