Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 84

  • 33 611
  • 745
  •   1
Отговори
# 630
  • София
  • Мнения: 6 703
Мен толкова да не ми пука кой как ме гледа.... всъщност нямам и представа даже как ме гледат, то си е тяхна работа. Ама аз съм си перде по принцип. Работя доста публична работа. Много хора ме познават поне визуално, а и не само. До сега съм се сблъсквала основно с непоискани съвети. Един колега ми сглоби мега тъпо изречение как "ракът на никой не прощава". Аз му казах, че мен ще ми прости, да не ме мисли и чак ми стана смехотворно. Кой каквото го глава учи, но съм сигурна, че болшинството хора мислят доброто. Не винаги успяват да го изразят просто.

Абсолютно, аз също мисля, че повечето мислят доброто, просто много от хората не са информирани и още гледат на рака като на фатална болест, а за много видове рак, особено за нашия, това не е така. И точно заради тази неинформираност е и това неадекватно отношение.
Всички около мен - близки, приятели, колеги - знаеха какво се случва от самото начало. Срещнах само подкрепа и топлина, дори от хора, които не ми бяха толкова близки и не очаквах. Беше наистина страхотно, много положителна енергия усетих, и чисто практическа подкрепа също - дали за логистична помощ, дали за контакти на лекари. Имаше само двама колеги, които ме отбягваха, точно това усещане за чумава, все едно ще се заразят, ама те принципно са странни хора и аз и преди това и не бях близка с тях, та ми беше по-скоро смешно.
Разбирам мацките с дългите коси за загубата на косата, понеже стандартно косата ми е супер къса от години - 3-5 см сигурно, ми беше все тая за нея, купих си само кърпи и тюрбани, с които много се харесвах и даже на плажа много често ги махах, като влизах в морето. Не съм забелязала някой да гледа странно или да се смути от вида ми, но аз мисля, че много често всичко е в главите ни и понеже аз не се притеснявах, не съм имала усещането и някой друг да се притеснява. Неадкватни хора винаги ще има, важното е това да не са най-близките ви, другите не бива да ви вълнуват.

# 631
  • Мнения: 34
Момичета, притеснена съм и вече рева от нерви.Напипах си бучка в лява гърда.Киста ли е, не е много сигурно.ТАБ показа засега без туморни клетки, но с клетки с реактивни промени.Гърдата ми е увеличена.Имам и някакви болки в гърба, не знам дали е свързано.Ще се маха образованието.Има ли оперирани от д-р Марков, да изкажете мнение? Чудя се за второ мнение при д-р Василев.Страх ме е, честно казано.На другата гърда имам киста, но тя не ми създава проблеми.Весели празници!🤗😘

# 632
  • Русе
  • Мнения: 239
Ако става въпрос за д-р Марков от Онкологията в Дървеница,много е добър,довери му се напълно и не ти трябва друг лекар,мое мнение.

# 633
  • Мнения: 34
Благодаря много, да, за него говоря.🤗

# 634
  • Мнения: 2 617
Savinakd, здравей, нормално е да си притеснена и да ревеш, това което ти се случва е плашещо, но недей да се паникьосваш.
Ето, сама казваш, че не са открити туморни клетки.
Гърдата може да се увеличи от много неща, а моята не беше и увеличена, а беше започнала да хлътва, така че подута гърда не значи рак.
Също така едва ли болката в гърба е свързана. Сега ще ти се струва, че всичко е свързано, но човек си има различни болежки по тялото, не значи че идват от тумор или нещо такова  Аз например имам болка в китката и кръста от вдигане на тежко.
ТАБ е тънкоиглена биопсия, нали? По принцип е по-добре да се прави широкоиглена (кор) биопсия, при нея резултатите са по-сигурни. Може би е добре да говориш с хирурга ти да направите и широкоиглена биопсия, преди да се оперираш. С тънкоиглената биопсия не знам дали може да се направи точна хистология.
Със сигурност трябва да махнеш образуванието. Колко е голямо?
Ако питаш за д-р Василев от Св. София, не ти препоръчвам да ходиш при него за второ мнение. Дано някой тук даде препоръки за София, предполагам за там ти трябва.
Дано се окаже нещо безобидно, да го махнеш и да забравиш, но не бързай, обсъди предварително с лекаря си какво и как ще маха и какво ще правите в случай че, недей си Боже, се окаже злокачествено.
(Не се шашкай, че го споменавам, най-вероятно не е, но човек е добре да обмисли различни варианти.)

# 635
  • Мнения: 356
Savinakd, аз съм от доволните пациентки на д-р Василев. Препоръчвам го силно. Има много мнение за него назад в темите. Щом биопсията, макар и ТАБ, е отрицателна, не бързай с лошите мисли!

# 636
  • Мнения: 297
Savinakd, това не звучи нито много страшно, нито много спешно. Аз бих си направила повече изследвания и читава биопсия - дебела игла под ехографски  контрол. То най-лесно ще се махне иначе. 
Ама тива съм си аз де.
Успех, каквото и да решиш!

# 637
  • София
  • Мнения: 3 504
Момичета, притеснена съм и вече рева от нерви.Напипах си бучка в лява гърда.Киста ли е, не е много сигурно.ТАБ показа засега без туморни клетки, но с клетки с реактивни промени.Гърдата ми е увеличена.Имам и някакви болки в гърба, не знам дали е свързано.Ще се маха образованието.Има ли оперирани от д-р Марков, да изкажете мнение? Чудя се за второ мнение при д-р Василев.Страх ме е, честно казано.На другата гърда имам киста, но тя не ми създава проблеми.Весели празници!🤗😘

Аз съм оперирана от д-р Марков- точно след 2 месеца ( на 3- ти юли 2000 г се случи) ще станат 24 години. Още ходя при него на контроли.

Светли празници, борбени момичета!

Последна редакция: пт, 03 май 2024, 21:10 от AnyHr

# 638
  • Мнения: 34
Благодаря,момичета! Ще Ви пиша отново, като имам някакво решение.Светли празници! 💓😘

# 639
  • София
  • Мнения: 3 504
Надявам се, че всички, които тръгвате по пътя на лечението, сте гледали новините и сте чули изказването на д-р Гергов (образна диагностика).
"РМЖ, хванат навреме е лечим!"

# 640
  • Мнения: 15
Ани, аз не съм го гледала. Но съм чела статия на доц. Арабаджиев, който казва, че неправилно пациентките се определят в ремисия, защото началните стадий са напълно лечими в 98 % от случаите. Когато го казах обаче на онколожката, тя ми каза, че има риск от метастазиране, но да си карам живота. В началото й се ядосах и си викам "Абе, излъжиме, успокой ме, виждаш, че съм психясала", после разсъждавах, че тя е оперирана от чувства и реално казва истината, защото наистина не знае как организмът ми ще се справи с болестта и лечението. Даже съм я питала какво го провокира, дали ако спра тези и тези храни, мога да му повлияя. Говорих ме си доста. Беше в настроение и леко ме успокои. Но наистина вярвам, че нещо хванато навреме, лекувано, наистина е лечимо. Ти си пример, че дори с най-агресивният рак, е възможно да бъдеш излекуван.
Светли празници на всички.

# 641
  • Мнения: 448
Какво точно означава навреме?! Тръгне ли по лимфните възли, дори и един, и вече май не е навреме? Чета темите доста назад и недоумявам, как при някои се получават метастази при чисти лв и от нищото след 2-3 години. Това ме сдухва много.
Ани, извинявай че питам, в какъв етап беше хванат твоя и имаше ли заразени възли. Всичко е въпрос на късмет май.

# 642
  • Мнения: 297
Една такава,   в тоя живот за нищо няма 100%ва гаранция дори ако днес си здрав и прав, без никаква диагноза. Може утре да те блъсна пиян шофьор, може да хванеш от яйцата салмонела или да се подхлъзнеш и да си удариш главата в някой ръб. Ако искаш за нещо да се сдухваш, винаги ще си намериш повод. 
Нагласата е водещ фактор в лечението и положителният изход - вземи работи по въпроса.
Аз рядко съм крайна, но в твоя случай е очевидно нужна терапия. 
В крайна сметка има статистика за преживяемостта и при ранните фази тя е много положителна. От там нататък всичко зависи от тебе...... разбираш ли.... от теб самата. Ако са ти в главата болести и мрачни сценарии, така и ше стане.
Айде днеска по-весело и празнично моля!

# 643
  • Мнения: 1 756
Здравейте момичета!
Има ли някоя, която се е разболявала от варицела по време на химиото?

# 644
  • Мнения: 48
Ракът се разпространява и по лимфен и по кръвен път, това че има чисти възли не е гаранция за нищо. И все пак, я горе главата, дори метастатичния рак е лечим, познавам дами в ремисия, медикаменти и оръжия има, наистина, наистина нещата вече подлежат на контрол и ракът се превръща в едно хронично заболяване. Едно време и то не много назад в миналото туберкулозата е отнемала не малко животи, докато открият микобактерия и ваксината, що народ е измрял от баналната бактериална чума и йерсинията, медицината се развива мощно и безотказно, а ние имаме късмет да живеем в този век на прогрес и наука, в България са достъпни наистина много добри медикаменти. Професор Тимчева ме беше окуражила много човешки при един мой спад и споделяне на цялата ми история в налудно отчаяние. Беше ми казала “Мария, разбирам, много млада и уплашена сте, но имайте вяра в медицината. Имах пациентка, която идваше чак от Русия на всеки 21 дни за вливка с кадцайла” защото за тях не е бил достъпен този медикамент и е постигнала пълна ремисия с метастатичен рак. Шансът на един лвкуван от рак човек и на един здрав да се разболеят е почти равен. Всичко е просто едно потискащо очакване и боязън в главата на диспансеризирания, което е белег от силната психотравма, която изживяваме, но ние сме точно толкова активни и жизнени хора, колкото всички здрави около нас. Давам си сметка колко по-активно живея аз в момента и как оценявам на фона на мн мои близки, които са инертни сякаш ще забиват кол, мързеливи мрънкалници, които не си дават сметка за живота. Честно, това е една от добрите страни на диагнозата.

Общи условия

Активация на акаунт